15. СТОЯН ВОЙВОДА ПОМАГА НА СИРОМАСИ

За правда и за свобода

Имала мама, имала
едного сина Стояна -
и за син и за дъщеря.
Скришом го мама хранила,
хранила и отхранила,
та расте Стоян, порасте
до осемнайсет години.
Чуди се мама и мае
накъде да го проводи
печалба да и печели!
Че си и казват хората:
който си иде на Влашко,
той иде и не дохожда;
на Стамбол да го проводи -
на Стамбол мори чумата;
па го с юнаци проводи.
Та стана Стоят, отиде:
Първа година - хайдутин,
втора година - байрактар,
трета година - войвода.
Ходили девет години -
девет пари не найдели.
Стоян дружини думаше:
- Дружино вярна, сговорна!
Я хайде, хайде, дружино,
по дома секи да с идем,
давно се среща поправи.
И дружина го послуша -
секи си дома йотиде
и Стоян дома йотиде.
А майка му го питаше:
- Синко Стоене, Стоене,
като си, синко, походи,
походи девет години,
като ти, мама, печала,
та майка да та погоди,
погоди, мама, йожени,
йотмяна да си доведе?
Стоян майци си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
никаква кяра нямахме!
А майка си му думаше:
- Синко Стоене, Стоене!
Стой майка да та научи:
продай си пушка бойлия,
продай си сабля френгия,
продай си чифте пищове,
продай си рухо хайдушко,
хайдушко рухо, войводско,
та купи брези биволе
и мали чивгар волове,
па иди, синко, разори
бащини черни югаре,
посей си бяла пшеница
и берекетен кукуруз.
Стоян майка си послуша:
продаде пушка бойлия,
продаде сабля френгия,
продаде чифте пищове,
продаде рухо хайдушко,
хайдишко рухо, войводско,
та купи брези биволе
и мали чивгар волове,
отиде Стоян да оре
бащини черни югаре.
Закачи бразна голяма;
една си брадна изкара,
изкара Стоян, повтори;
кога третята подкачи,
закачи казан с имане.
Па си имане извади
и си го дома занесе
и го майци си подаде.
А майка си му думаше:
- Синко, Стоене, Стоене!
Иди си, синко, пак ори,
ори си черни югаре,
хората да се не сетят,
насей си бяла пшеница
и берекетен кукуруз.
Стоян майка си послуша:
изора черни югаре,
насея бяла пшеница
и берекетен кукуруз.
Даде го Господ, та стана;
направи Стоян хамбари,
насипа бяла пшеница
и берекетен кукуруз.
На догодина пак сея:
зимата беше кишовна,
лятото беше сухотно -
не можа нищо да стане.
Стоян йотвори хамбари,
хамбари с бяла пшеница
и берекетен кукуруз:
на сиромаси харизва,
на лайншперите заимва,
на чорбаджийте продава -
окица по за жълтица.
Чорбаджието станаха,
та при царят йотидоха,
па си на царя думаха:
- Царю ле, господарю ле!
Имаме Стоян хайдутин,
донесе много имане,
направи кули високи.
Царят джелате проводи,
та си Стояна фанаха.
Стоян майци си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
като си ида при царят,
какво да си му прикажа?
Мама Стояну думаше:
- Синко, Стоене, Стоене,
сичко му, синко, прикажи -
пред царят лъжа не бива.
Кога при царят отиде,
Стоян на царя думаше:
- Царю ле, господарю ле!
Истина, царю, походих,
походих девет години -
девет пари не спечелих,
та па си на дома йотидох,
та на майка си приказах.
Майка ма, царю, научи,
да продам пушка бойлия
и още сабля френгия,
и още чифте пищове,
и още рухо хайдушко,
хайдушко рухо, войводско;
да купа брези биволе
и мали чивгар волове,
да ида, царю, да ора
бащини черни югаре,
да сея бяла пшеница
и берекетен кукуруз.
Азе си майка послушах:
продадох рухо войводско,
купих си брези биволе
и мали чивгар волове,
отидох, царю, да ора
бащини черни югаре.
Закачих бразна голяма;
една си бразна изкарах,
изкарах, царю, повторих;
кога си, царю, потретих,
закачих казан с имане.
Воля ти, царю, земи го,
воля ти, царю, прости го -
пред тебе лъжа не бива.
Сеях си бяла пшеница
и берекетен кукуруз,
даде го Господ, та стана,
напълних нови хамбаре.
На догодина пак сеях -
не можа, царю, да стане:
зимата беше кишовна,
лятото беше сухотно.
Азе си, царю, отворих,
отворих нови хамбаре
със бяла, царю, пшеница
и с берекетен кукуруз:
на сиромаси харизвах,
на лайншперите заимвах,
на чорбаджие продавах -
окица по за жълтица.
Царят са тогаз йобрадва
и на Стояна думаше:
- Просто да ти е имане,
че на сиромаси харизва,
на лайншперите заимва,
на чорбаджие продава,
та ми хората не измори.
Йоще му царят придаде,
па си го назад повърна
и му гавазе запрати,
та си Стояна вардяха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. София, 1947.