|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
11. ИЗБОР НА МОМА ЗА ВОЙВОДА
За правда и за свобода
Събрали са са, отбрали
до седемдесе юнака,
до седемдесе и седем,
ала си немат войвода.
Че проводили до Недка,
до Недка бяла шуменка:
"Де да е Недка, да доде,
тук ша ни стане войвода
на седемдесе юнака,
на седемдесе и седем!"
Де зачу Недка тъз дума,
Недка мами си думаше:
- Майно ле, стара майно ле,
викат ме, майко, канят ме
до седемдесе юнака -
аз да им стана войвода!
Мама и дума на Недка:
- Я върви, Недке, я върви,
доде ти държат краката,
краката още ръцете,
доде ти видят очите.
И Недка стана, отиде.
кат въз юнаци отиде
и юнаци се засмяха,
бели си ръце плеснаха,
един си други думаха:
- Хайде да отмериме
трийсет разкрача на дълго,
сабя на нишан ша турим:
който сабята умери,
куршума на две разсече,
той ша ни стане войвода.
Юнаци са си станали,
фърляли и префърляли,
не могли да я умерят.
Бре гиди Недка, Недке ле!
Недка отстрани стоеше,
Фибришим пушка държеше,
държеше сиир струваше.
Като се Недка изтири,
коляно в земя удари,
пушка на око помери -
трийсе разкрача префърли,
куршум се на две разсече.
Дряновско (Стоин-ССБ, с. 111).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни
песни. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2005
Други публикации:
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни
песни. Съст. Генчо Керемедчиев. София, 1947.
|