7. КРАЛ МАРКО И ДЕТЕ ДУКАДИНЧЕ

За правда и за свобода

Шета Марко по Пирин планина
и по него Иве, свой побратим.
Шетали са по поле широко,
минали са през гора залена,
шетали са през сухи планини,
пливали са северни морета.
Настанали самовилски дервент;
тамо Марка дремка одремало.
Тогай марко на Иве говори:
- Ей фала ти, Иве, мой побратим!
Викни, Иве, с твои ясни гласи,
с ясни гласи, със юначко сърце;
викни, Иве, викни та си запей,
ега би се дремка уринала,
ега ми се сърце развесели!
А Иве му тогай отказуе:
- Ей фала ти, Марко, мой побратим!
Аз не смеем тука да запеем,
че тука е самовилски дервент,
че ни чуе Вида Баздарджийкя,
че ни чуе из Пирин планина,
че се слети от Пирин планина,
че се слети с тия остри стрелки -
и двама че тука да гинеме.
Отговаря Марко Кралевичин:
- Викни, Иве, мой побратим верен!
Викни, Иве, викни, та си запей,
ега би се дремка уринала:
мене ми е Вида посестрима,
не че смее код нази да дойде!
Иве го е верно послушало.
Викна Иве с нему ясни гласи,
с ясни гласи, със юначко сърце.
Ка запея през гора зелена,
от гора е шума попадало,
долища се с гласи угърмеха
и сва се е гора уехтела.
Ка си дочу Гюрга Самовила,
скоро пойде до Пирин планина,
па на Вида тогай казуваше:
- Ей фала ти, Видо Баздарджийке!
Два юнаци низ дервенти ходят,
юнаци си ни край, ни брой немат;
един пее низ тесни клисури
с ясни гласи, със юначко сърце:
по гора е шума попадала;
долища се с гласи угърмеха
и сва се е гора уехтела!
Тогай стана Вида Баздарджийкя;
она язди сураго елена,
що е елен, елен шестокрилец,
зенгии и зелени гущери,
камджия и от зелена смока,
юзда и е до две люти змии.
Като яхна сураго елена,
та се слети из Пирин планина,
два юнаци на дервент пресретна.
Тогай си взе до три остри стрелки,
Веднаг фърля с тия остри стрелки:
с една стрелка Иве ударила,
с една стрелка у глава го удри,
с друга стрелка у гърло го удри,
с трета стрелка у сърце го удри
и Иве е от коньо паднало.
И Марко се върло уплашило
и веднага назад побегнало.
Тежки са го жалби нападнали,
че загина Иве зарад него,
зарад него, за негови думи.
Тежко, горко нему юнашството!
И веднага коня попитува:
- Ей фала ти, Шарко, добра коня,
да виде ли Вида Баздарджийкя,
да виде ли накъде побегна?
Че я гоним и я да погинем -
я да гинем, я да я погубим,
че загина мой побратим верен,
че загина за моите думи.
А Шарко му тогай отказуе:
- Ей фала ти, Марко чорбаджио!
Виж ми, Марко, под видрото небо,
де излитна Вида Баздарджийкя,
да излитна с сураго елена,
де излитна под видрото небо.
Ей я, Марко, при яснио месец.
Тогай Марко на коня говори:
- Фала тебе, Шарко, добра коньо!
Можеме ли код нея да литнем:
ега би я наземи свалили,
я да гинем, я да я погубим?
Шарко коня на Марка говори:
- Ей фала ти, Марко Кралевичин!
Можем, Марко, код нея да литнем,
най извади твоя бела кърпа,
та превържи твои църни очи:
като литнем въз видрото небо,
секакви че ветри да ни сретнат,
бесни ветри и върли вихрулки -
може тебе свет да се замае,
може, Марко, от мене да паднеш;
я чем нея скоро да намерим!
Извадил е Марко бела кърпа,
превеза си тия църни очи.
Излитнаха воз видрото небо.
Секакви ги ветри пресретнаха,
бесни ветри и върли вихрулки.
Отидоха код яснио месец,
намериха Вида Баздарджийкя.
като дигна тежка топузина
да удари Вида Баздарджийкя
и веднага Вида побегнала.
Ка я погна Марко Кралевичин,
скоро, бърже наземи паднала,
Шарко коня с копита я стигна.
Търгна Марко сабля димиския
да погуби Вида Баздарджийкя,
а Вида се верно примолила:
- Фала тебе, Марко Кралевичин!
Немой, Марко, мене да погубиш,
я не знаех, Марко Кралевичин,
че си тизе, Марко, мой побратим,
та погубих Иве твой побратим.
Я чем сега Иве да събудим,
ем че стане по боле юнака,
боле юнак, що какво е било.
Да пойдеме през Пирин планина.
Тука има Магда Самовила,
тука има Магдини градини,
секакво е цвеке посеяла,
от секакви болки цвеке има.
Че наберем цвеке самовилско,
че да сварим цвеке самовилско,
че запоем Иве, че окъпем
и веднага Иве че да стане,
ем по боле юнак че да бъде!
Тогай стана Марко Кралевичин
и със него Вида Баздарджийкя.
Та пойдоха през Пирин планина,
намериха Магдини градини.
Набрали са двеке самовилско,
та свариха цвеке самовилско,
запоиха Иве, окъпаха,
стана Иве како вакло агне,
боле че е като ка заспало,
и по-боле юнак па станало,
та станало, що какво е било.
И тогай се Марко зарадува,
па на Вида тогай отказуе:
- Ей фала ти, Видо Баздарджийке,
Баздарджийке, моя посестримо!
Ай д идеме у моите двори,
три недели зиявет че правим,
че съживи мой побратим верен.
Отидоха на Прилепа града,
отидоха у негови двори,
три недели зиявет правиха,
та си пили вино тройогодско
и са пили той препек ракия;
манджа им е-крави яловици.
Тогай Марко на Вида говори:
- Фала тебе, Видо Баздарджийке,
Баздарджийке, моя посестримо!
Като хидиш по Пирин планина,
че тизе си върла самовила,
че тизе си сичко преходила,
ходила си по води и гори,
дали има по юнак от мене?
Отговаря Вида Баздарджийкя:
- Фала тебе, Марко Кралевичин!
И ти ли си юнак над юнаци?
Да отидеш у Дукада града,
тамо има Дете Дукадинче,
ем е дете на седем години,
седем пъти по юнак от тебе!
Тогай Марко на вида говори:
- Фала тебе, Видо Баздарджийке!
За колко че време да ойдеме?
А Вида му тогай казуваше:
- То е, Марко, много надалеко!
Какво караш коня, така бива:
мож да одиш три недели време;
ако ли си коня попритегнеш,
че отидеш за три дена време!
Тогай Марко на Вида говори:
- Фала тебе, Видо Баздарджийке!
Те, станахме трима побратима,
ха д идеме у Дукада града
да фанеме Дете Дукадинче
и с него чем побратим да бъдем,
що какво сме и двата юнаци.
Ка ойдоха край Дукада града,
тогай Марко се чудом чудеше
да какво че дете да излъже,
да излъже, Дете да погуби.
Отишле са у Дукада града,
край Дакада камене калдърме,
стред чаршии порти позлатени,
а в дворове кули направени,
а на кули Дете Дукадинче,
а при него Богдан добър юнак.
Ка видоха Марко Кралевике,
скоро, бърже порти отвориха
и със слава Марка посрещнаха;
окнаха го на високи чардак,
та седели три дни и три нощи,
се са пили вино и ракия.
Тогай Марко тихом отговаря:
- Фала тебе, Дете Дукадинче!
Те, ние сме трима побратими,
че ходиме по пусти пустии,
че ходиме по сухи планини,
че ходиме три недели време,
тамо нема вода за пиене;
който може за вода да трае,
той сал може с нази да отива.
А дете му тогай отказуе:
- Че да траем шест недели време,
а то не ли три недели време!
Тогай се е Марко разсърдило,
па на Дете тогай отговаря:
- Хайде, хайде, Дете Дукадинче!
Като идеш с мене, свой побратим,
само дете ти да се не боиш.
Тогай пошли троица юнаци.
Много време злини преминали:
пливали са северни морета,
ходили са по пусти пустии,
дето човек не е преминувал,
и тамо са юнаци минали -
нема нищо юнаци да сретне.
Току върви Дете нанапреде,
та играе конче тригодишно -
от нищо се Дете не бояло.
И Марко си ходи насърдито,
сал се чуди Марко Кралевичин
да какво че Дете да погуби,
че е Дете по юнак от него -
дека мине, се юнак от него.
Преминали са през сухи планини,
ходили са три дни и три нощи,
тамо нема вода за пиене,
тамо вода никой не са пили,
сал е Марко вода ожаднело,
а Дете се за вода не сеща.
Сам си Марко дума продумало:
- Ей дружина, верни и сговорни!
Тука има потаен кладенец,
ха да идем вода да пиеме!
А Дете му тогай отказуе:
- Още нема три недели време,
я съм думал шест недели време!
И Марко се па тогай разсърди,
па се чуди Марко що да чини,
Марко коню пословечки дума:
- Ей фала ти, Шарко, добра коня!
Стана време, три недели време,
ка ходиме с Дете Дукадинче,
нигде нема Дете да ми падне,
какво, коньо, Дете да погубим?
Разкриви се с четирите нозе,
па остани, коньо, наназаде,
нека Дете нанапред излезне,
та ега би Дете погубили!
Послуша го Шарко добра коня,
разкриви се с четирите нозе,
останал е Марко наназаде,
изминало Дете нанапреде.
Ка разигра Марко Шарко коня,
ка отклопи сабля димиския:
като махна Марко Кралевичин,
та посече Дете Дукадинче,
пресече го през половината.
Това Дете хич и не усети.
Тогай се е Марко уплашило,
та на Дете тогай отговаря:
- Фала тебе, Дете Дукадинче!
Да пуснеме наши добри коне -
да видиме чия е по-бърза.
А Дете му тогай отговаря:
- Фала тебе, Марко Кралевичин!
Да нещо ме сърце прегризуе.
И Марко му тогай отказуе:
- Фала тебе, Дете Дукадинче!
Те, ходиме по пусти пустии,
ходили сме снегове, ледове
и там пихме вода снежавица,
та това те сърце прегризуе;
да пущиме наши добри коне -
със коне че да се разгрееме.
Разиграха нихни добри коне.
Тогай Марко на Шарка думаше:
- Бегай, Шарко, доколко си можеш,
я погубих Дете Дукадинче!
И Дете си от коня паднало
и на Марка тогай продумало:
- Бог те убил, марко Кралевицин!
Я да знаех, Марко Кралевичин,
че тизека мене че погубиш,
я чех тебе с душа да уморим;
проклет да си, Марко Кралевичин!
От тебека нигде гроб да нема
И бог, Марко, да те не приема,
сал да умреш и да те не знаят!
От тебека нигде гроб да нема -
ни от тебе, ни от Шарко коня,
да не знаят дека че да умреш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. София, 1947.