5. КРАЛ МАРКО И МУСА КЕСЕДЖИЯ

За правда и за свобода

Пропяло ми пиле соколово,
соколово, пиле кукувиче,
във София на нова мехена,
в механата Кралевити Марко,
седнал Марко вино да си пие;
му налива мома Ангелина,
Ангелина незнайна гидия,
му налива тая малка чаша,
малка чаша седемдесет ока.
Марко пие, Ангелини дума:
- Посестримо, моме Ангелино,
да напоиш моя Шарколия,
да го поиш със вино червено,
да го зобиш със бяла пченица,
че ще ида с Муса да се бия.
Ако Муса, сестро, аз надвия,
ще ти кова гердан за хилядо,
ще ти купя пръстен за петстотин!
Послуша го мома Ангелина,
па е влезла във тъмни зимници,
наточила вино тригодишно,
напълнила торби загария;
назоби му коня Шарколия,
назоби го със бяла пченица,
напои го със пелинаш вино,
обседла го със девет колана,
обюзда го юзда позлатена.
Па си стана Кралевити Марко
и запаса девет педи сабля,
и наметна мъничко кожухче,
що скроено от триесет мечки,
и нахлупи мъничко калпаче,
що е шито от дванайсет вълци;
па се качи коньо на рамене,
в къщи влезна мома Ангелина,
изнесла е тежка топузина,
изнесла му пълен чебур вино,
та па Марку тихом отговаря:
- Вземи, брайно, това руйно вино
и го тури във куюн джебове,
ако срещнеш сватове с невяста,
да ги служиш за твоето здраве!
Поел Марко тежка топузина
и зел Марко тоя чебур вино,
и турил го в куюн джебове,
па си Марко Ангелини дума:
- Ела, сестро, ръка да целиваш
да целиваш, проводяк да земеш!
Ангелина ръка му целуна,
Дал и Марко пълна шака пари,
пълна шака се маджар жълтици.
Па си бутна коня Шарколия
и излязъл из София града.
Минал Марко по поле широко,
настал гора, настал тъмна гора.
Срещнало го момче латинянче,
та на Марко тихо отговаря :
- Ей те тебе, Марко Кралевити,
ти си пиеш във София града
и не знаеш, че те царя вика
да погубиш Муса Кеседжия!
Бръкна Марко във куюн джебове,
па извади това руйно вино,
подаде го на младо латинче,
па му каже Кралевити Марко:
- Калесай се, мили побратиме,
та да идем у царя на сватба.
Че ще зема царевата щерка
да я чина млада кралевица,
да я водя във Прилепа града,
да помага на моята майка!
Калесал се момче латинянче,
та па тръгна след Кралевит Марка.
Достигнали студено кладенче;
при кладенец седи добър юнак,
добър юнак, Михалчо войвода.
Той си Марку тихом отговаря:
- Ой те тебе, Кралевити Марко,
не знаеш ли, че те царя вика,
ами пиеш във нова механа
и целуваш бели механджийки,
и прегръщаш софийските моми?
Цар те вика Муса да погубиш!
Бръкна Марко во куюн джебове,
та извади това руйно вино,
подаде го на Михал войвода,
па му каже Кралевити Марко:
- Калесай се, мили побратиме,
па да идем у царя на сватба
да искаме царевата щерка,
да ми стане млада кралевица,
да я водя у Прилепа града,
да помага на моята майка!
Калеса се Михалчо войвода,
та па тръгна след Кралевит Марка.
Достигнали дълбоко езеро,
във езеро арапче се къпе;
кат го виде Кралевити Марко,
засмея се под рошави мустак,
па арапчу тихом отговаря:
- Ей арапче, ти черно дяволче,
твойта кожа с вода се не мие,
твойта кожа вода не пробива,
а да идеш при младо касапче
да одере твойта черна кожа!
А арапче Марку отговаря:
- Ей те тебе, Кралевити Марко,
не знаеш ли, че те царя вика,
ами пиеш във нови механи
и прегръщаш млади маханджийки,
и целуваш софийските моми,
и постискваш софийските булки?
Който седи във нови механи,
той е, Марко, върла пияница;
кой целува моми и невести,
той е, Марко, млада курветина;
кой не ходи, кат го царя вика,
той се бои на бой да излезе!
Бръкна Марко във куюн джебове,
та извади това руйно вино,
подаде го на черно арапче,
па арапчу тихом отговаря:
- Калесай се, мило побратимче,
па да идем у царя на сватба
да искаме царевата щерка,
да ми стане млада кралевица,
да я водя във Прилепа града,
да помата на моята майка!
Калеса се черно ми арапче,
та па тръгна след Кралевит Марко.
Кога дошле в зелено ливаде,
във ливаде байрак побиено,
за байрака конче привързано,
при кончето лежи добър юнак,
а мома го с руйно вино пои,
с вино пои, с вакло агне храни.
Провикна се Кралевити Марко:
- Ей те тебе, Муса Кеседжия,
аз ти водя тримина юнаци,
два девера, черна побащима,
ще ти взема твоя посестрима
да я водя във Прилепа града,
да я правя млада кралевица,
да помага на моята майка! -
Скокнал ми е Муса Кеседжия,
па се качи на враната коня,
па си викна, викна и провикна:
- Ей те тебе, Кралевити Марко,
я излез си двама да се борим -
кой надвие, той мома да вземе!
Бутна коня Кралевити Марко,
та посрещна Муса Кеседжия.
Борили се три дни и три нощи,
потрошили ножове и сабли,
потрошили стомана маждраци.
Отговаря Муса Кеседжия:
- Хайде, Марко, да си починеме
и да вземем други нови сабли,
от твоите верни побратими,
два девера, черна побащима.
Отговаря Марко Кралевити:
- Ей те тебе, Муса Кеседжия,
слез от коня двама да се борим -
кой надвие, той мома да вземе !
От кон слезли борба да се борят;
борили се три дни и три нощи,
нито Марко може да надвие,
нито Муса да събори Марко.
Дето Марко Муса подхващаше,
във ръце му меса оставаха;
дето Муса Марко подхващаше,
у Марка се крака подкосиха,
та па падна на зелена трева.
Па си викна Марко добър юнак,
па си викна, викна и провикна:
- Мила сестро, вило самодиво,
ела тука брата си да видиш
как се валя под крака юнашки! -
Повдигнал се бяли черни облак,
във облака вила самодива,
и се спусна в зелено ливаде,
та па Марку тихом отговаря:
- Дръж се, брате, Кралевити Марко,
дръж си Муса със левата ръка
и си простри десната ръчица,
та си вземи мойто остро ножче,
кое коли люде и змейове!
Прострел си е Марко десна ръка,
та е узел ноже самодивско,
па си разпра Муса Кеседжия.
Муса Марку тихом отговаря:
- Ей те тебе, Марко Кралевити,
я погледай във мене що има!
Погледнал е Марко Кралевити -
във Муса са три сърца юнашки:
едно сърце ми се уморило,
друго сърце вов пяна покрито,
трето сърце и хабер си нема.
Па си стана Кралевити Марко,
качи мома на хранена коня,
па си тръгна в София да иде.
Настигнал си трима побратима,
два девера, черна побащима -
от кон махна, отсече им ръце,
от кон махна, извади им очи,
па им Марко тихом отговаря:
- Ей ви вази, трима побратима,
да кажете на царя Шишмана,
че му отнех хубавата щерка
и я водя във Прилепа града
да я чина млада кралевица!
Па отиде във София града,
та намери мома Ангелина,
па и Марко тихом отговаря:
- Мила сестро, мома Ангелино,
я ми стани при царя да идеш,
да му кажеш от мен много здраве,
да ми искаш царевата щерка.
Отишла е мома Ангелина,
та на царя тихом отговаря:
- Пратил ти е Марко много здраве
и ти иска твойта мила щерка!
Цар Шишман и тихом отговаря:
- Мойта щерка робинка станала,
робил я е Муса Кеседжия;
сега ми е тъкмо три недели,
как си седи Муса в ливадето,
мойта щерка със вино го служи;
азе виках Кралевити Марка
да отнеме мойта мила щерка,
не ще Марко с Муса да се бие,
че Муса е юнак над юнаци.
Отговаря мома Ангелина:
- Ей те тебе, царю Шишманину,
твойта щерка й у Кралевит Марка,
Марко смаза Муса Кеседжия!
Скокна царя, във яхъри влезе,
та возседна коня вихрогона
и посрещна Кралевити Марка,
целуна го по две черни очи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. София, 1947.