4. МАРКО И ФИЛИП МАДЖАРИН

За правда и за свобода

Седи Марко с майка, та вечеря
сол и хлеба и вино цървено,
па се Марко под мустака смее.
Съгледа го нему стара майка,
та па Марку потихо говори:
- Чедо мое, Кралевиче Марко!
Що се, сине, под мустака смееш?
Дал се смееш майци на старостта,
ел се смееш на сухи вечери,
ел се смееш любе на грозости?
А Марко си на майка говори:
- Хвала, мамо, хвала, стара мамо!
Ни се смеем тебе на старости -
кой се роди, секой че старее;
ни се смеем на сухи вечери:
сол и хлеба - ело господарско;
ни се смеем на моето любе -
лице божьо либе е кралево;
нел се смеем Филипу юнаку,
щото си е от Маджара града -
погубил е тъкмо седем краля,
а заробил до седем кралици;
захвалил се, моя стара мамо,
да си губи още три юнака:
едно ми е Кралевиче Марко,
от Вароша, от Прилепа града;
друго ми е Янко добър юнак,
от Вароша, от Косова града;
трекьо ми е Рельо Крилатиче.
Па си Марко на майка говори:
- Хвала, мамо, хвала, стара мамо!
Лесно, мамо, мене че погуби
и лесно че Янка да погуби -
я се чудим како че да Рельо погуби:
он се бие с мъгли и ветрове!
Хвала, мамо, хвала, стара мамо!
Дали, мамо, дома да му идем,
Или, мамо, тува да го чекам?
А майка си на чедо говори:
- Чедо мое, Кралевиче Марко!
Боле, сине, на ноги му иди:
и двама сте два добри юнака,
кой да гледа ваши ясни кърви!
Веднаг Марко махна да вечеря,
па улезе у хладни яхъри,
та посправи Шарца от мегдана,
изведе го пред свои дворове,
приведе го на бело камене,
па се юнак често прекръстило,
па покарва нему добра коня.
Бели ми го зори зазориха
на хубаво место, на дъбрави;
ясно ми го слънце огреяло
у хубаво село Пожарево;
на ручкове на бели Дунаве.
Тамо найде до седем робини,
переха си тая цръна вълна -
от цръна та бела да стане.
А Марко си робини не знае:
- Бог помагай, до седем девойки!
А они му потихо говорят:
- Дал Бог добро, непознат юначе!
Па робини на Марка говорят:
- Хвала тебе, непознат юначе!
Ние сме до седем девойки,
нело сме си до седем кралици,
заробил ни Филип добър юнак
и дал ни е тая цръна вълна
да переме, та бела да стане,
тогай че ни из робство изпущи.
И робини на Марка говорят:
- Хвала тебе, непознат юначе!
Како смееш, та си тува ходиш?
Че те види Филип добър юнак,
та че тебе младо погуби,
а на коня ноги че одере.
А Марко си на робини дума:
- Хвала тебе, до седем робини!
Дал е Филип, дал е много юнак?
А робини на Марка говорят:
- Хвала тебе, непознат юначе!
Юнак, юнак, дали не е юнак:
дали видиш тая модра плоча?
Я повдигни коню до колена.
Нема кога Кралевиче Марко,
нема кога от коня да слезе,
нел се суна от доброга коня,
та си хвана тая модра плоча,
та я дигна коню до рамена,
па я юнак назад повърнало;
втори път се от коня сунало,
та я хвана тая модра плоча,
та я дига вечем спроти себе,
па я юнак назад повърнало;
треки път се от коня съжело,
та я хвърли Марко преко себе.
Ка паднала тая модра плоча
на четир се плоча разтрошила.
Заплакаха до седем робини:
- Хвала тебе, непознат юначе!
Ка си дойде Филип добър юнак,
како нему ние че кажеме?
Проговори Марко Кралевиче:
- Хвала тебе, до седем робини!
Дека седи Филип добър юнак?
А робини на Марка говорят:
- Хвала тебе, непознат юначе!
Ка улезнеш у Маджара града,
там че найдеш той порти железни,
на портите до три честни кръста,
нему двори много си са лични:
двори са му с кръви омазани,
а със глави опер оперено.
Па си стана Кралевиче Марко,
та отиде Филип на дворове,
до два си е пъти подокнало:
- Я излезни, Филипова млада!
А треки път се е извикнало:
- Я излезни, Филипово любе!
Она беше ядна ядовита,
у ядове нещо му продума:
- Хайде, хайде, куче ябанджийско!
Тия пцета, що са ни лаяли,
що лаяли, све са побеснели;
тува нема Филип добър юнак,
отиде си по гора, по лова,
да си лови пловки златокрили
и елени и златни кошути.
Да е тува Филип добър юнак,
он би тебе сила повърнало!
Разлюти се Кралевиче Марко,
два се шага назад повърнало,
па удари у порти железни:
насред двори порти излетеха -
със сви врати и със сви диреци.
Разлюти се Кралевиче Марко,
та разигра коня по дворове:
излитали от кълдръм камене,
излитали дори под небеса.
Па си маха Кралевиче Марко,
па си маха със десната ръка,
та закачи Филипово любе,
закачи го с най-малкия пръстък.
Како я е леко ударило,
два и зъба у гърло накара,
а триесе из уста излетели.
Па излезе из равни дворове
и заръчи на Филипово любе:
- Хвала тебе, Филипова млада!
Ка ти дойде Филип добър юнак,
ка ти дойде низ гора, низ лова,
да си дойде на хладни механи
да пиеме вино тройогодско,
да пиеме от вашата мъка.
Таман Марко на механи ойде
и пристиже Филип добър юнак,
и пристиже низ гора, низ лова,
де си найде двори потрошени
и си найде любе убиено.
Па си любе Филипу говори:
- Хвала тебе, Филипе юначе!
Лели съм ти я тебе думала
да се н задеваш с цръни българи!
Како тебе един юнак тражи,
такъв юнак я не съм видела,
от како съм, богме, у живота:
на глава му калпак със кавене,
я на ноги чизми със кавене;
изока си на нашите порти,
до два с е пъти подокнало:
"Я излезни, Филипова млада!"
А трекио път си извикнало:
"Я излезни, Филипово любе!"
А я бех си ядна ядовита,
у ядове нещо му продумах:
"Хайде, хайде, куче ябанджийско!"
Тия псета, що са ни лаяли,
Що лаяли, се са побеснели;
тува нема Филип добър юнак,
отиде си по гора, по лова
да си лови пловки златокрили
и елени и златни кошути;
да е тува Филип добър юнак,
он би тебе сила повърнало!
Разлюти се, жив го Бог убило,
па два шага назад се повърна,
пак удари у нашите порти:
насред двори порти излетеха -
със сви врата и със сви диреци.
Па разигра коня по дворове,
излитаха от калдръм камене,
излитаха дори под небеса.
Па си махна със десната ръка,
закачи ме с най-малкия пръстък:
како ме е леко ударило,
два ми зъба у гърло накара
и триесе из уста излетеха.
Разлюти се Филип добър юнак,
та отиде код Марка юнака
да си бие Маркоте юнака,
да го бие с тежка боздугана.
А Марко си Филипу говори:
- Хвала тебе, Филипе юначе!
Ела тува вино да пиеме,
У механи бой се па не бие,
У механи криви ми са прави.
Па си приде Филип добър юнак
да си пие вино тройогодско,
да си пие по едно ведро вино,
що береше деветдесе ока.
Па си Марко Филипу говори:
- А д идеме на Косово равно,
дека беха твоите робини,
да се бием со сила юначка.
Че видиме юнак над юнака
кой от кого че да си загине.
Уседоше два добри юнака,
Уседоше на нихните коне,
па излезли из Маджара града.
От ноги им ясен огън свитка,
низ носа им модър пламък лети.
Отишли си на Косово равно,
дека беха до седем робини.
Ударили со сила юначка,
кръстом са си саби ударили,
най-се после у ръце хванали:
държали се ни много, ни малко,
държали се три дни и три нощи.
По-слаб беше Кралевиче Марко;
Марко са му самовиле спомогнале,
оделе си Марко Кралевиче,
та удари Филипа юнака,
удари го у десната нога,
удари го у зелена трева;
с два му нокта душа извадило,
со зъби му гръклян извадило.
Ка видоха до седем робини,
они са се Марку поклонили:
- Да живееш, непознат юначе!
Сега сме се ние изробили,
сега ч' идем на наши дворове
да видиме наша фамилия.
Извадил е Кралевиче Марко,
на сичките по дукат хариза:
- Хад идете на ваши дворове
да видите ваша фамилия.
До дека е, сви ме поздравяйте:
"Све това да чиним...
Ама от това да не гинем".
Повърна се Кралевиче Марко,
Та отиде на Фильови двори,
па си забра Филипово либе
и си узе три товари благо -
откара ги на негови двори.
Па говори Кралевиче Марко:
- Хвала тебе, моя стара мале!
Ето тебе три товара благо:
я погубих Филипа юнака
и му узех три товара благо.
Ти си, мале, вече остарела,
ти не можеш, мамо, да си служиш -
ето, мамо, за тебе отмена:
ти да седиш, она да те слуша,
я си имам любе за любене.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. София, 1947.