3. СУЛТАН СЕЛИМ, АРАПИН И МАРКО

За правда и за свобода

Арап гради кули покрай море,
загради ги, та па и шари ги,
па се сети, Бог да го убие,
та си само дума продумало:
- Що какви съм кули изшарило!
Оти немам една стара макя
да ми седи у шарени кули!
Оти немам една мила сестра
да ми мете из шарени кули!
Оти немам едно пръвно либе
да ми шета по шарени кули!
Па се сети, Бог да го убие,
защо има царо султан Селим,
защо има една мила черка,
една черка Айкуна девойка.
Прати писмо църна арапина:
- Много здраве, царе султан Селим!
Да ми дадеш Айкуна девойка,
да я дадеш либе да ми бъде:
ако ли я, царю, па не даваш,
да излазиш със мене на среща -
язе сакам с тебе бой да бием!
Отговаря царо султан Селим,
Повраща му писмо наназаде:
- Очем, очем, църна арапине,
очем, очем, оти да не очем,
ала сакам мухлет да ми дадеш,
да ме чекаш три недели време,
че е млада Айкуна девойка,
още не е дари натъкмила:
да приготви той тънки дарове,
тогай дойди с китени сватове.
Арапин му тогай отговаря:
- Че те чекам три месеца време,
доде сберем китени сватове
и тизека дори се натъкмиш.
Тогай стана царо султан Селим,
та изписа ситни бели книги,
разпрати ги по сите крайнини,
по турците и по бугарите:
- Ега има юнак да намери
да излезне арапу насреща,
да отъвне Айкуна девойка -
що сам сака, дар че да го дарим.
Нема никой юнак да се найме
ни у турци, ни па у бугаре.
На царица на сън се приснило
защо има у Прилепа града,
защо има юнак спроти него,
ем боле е по юнак от него,
на име е Марко Кралевичи.
Та па стана, на царо казува:
- Хвала тебе, царо Селим!
Те имало у твойта държава,
те имало юнак спроти него:
той е юнак у Прилепа града,
на име е Марко Кралевичи.
Веднаг пише царо султан Селим,
веднаг пише едно бело писмо
и попраща два бързи телале:
- Скоро, бърже до Прилепа града,
ега дойде Марко Кралевичи
да излезне арапу насреща,
да отъвне Айкуна девойка -
що сам сака, дар че да го дарим.
Отишли са два бързи телале,
на Марко са писмото додали.
Писмо чете Марко Кралевичи,
ем го чете, на телале дума:
- Много здраве цару да носите,
я не смеем код арапин д' идем,
да ми сваля глава от рамена.
Върнали се два телале бързи,
на царо си това казували.
Веднаг пише от царица писмо
и попраща два бързи телале:
- Скоро, бърже до Прилепа града,
ега дайде Марко Кралевичи
да излезне арапу насреща,
да отъвне Айкуна девойка -
че го дарим той златна синия,
обнизана с безценни камене:
кога руча, они да му светат.
Отишли са два бързи телале,
додадоха Марку бело писмо.
Марко чете това бело писмо,
ем го чете, на телале дума:
- Хвала вие, два бързи телале,
много здраве царици носете,
я не смеем код арапин д идем,
да ми сваля глава от рамена.
Върнали са два бързи телале,
на царица това казували.
Веднаг пише Айкуна девойка,
веднаг пише она бело писмо
и го праща по бързи телале:
- Скоро, бърже до Прилепа града,
ега дойде Марко Кралевичи
да отъвне мене от арапин!
Че го дарим от злато кошуля,
самоткана, само злато лена,
че го дарим три тавлии коне;
ако му е малка тая дарба,
сама язе либе че му бъдем.
Отишли са два бързи телале
и дадоха Марку бело писмо.
Ка го чете Марко Кралевичи,
ем го чете, на телале дума:
- Хвала вие, два бързи телале,
много здраве Айкуни девойки,
я не смеем код арапин д' идем,
да ми сваля глава от рамена.
И они се назад повърнали,
на Айкуна това казували:
- Хвала тебе, Айкуно девойко!
Марко не ще тука да ви дойде.
Тамам това дума издумуват
и пристигна друго бело писмо,
изпраща го църна арапина:
- Да се стега царо султан Селим,
довечера сватове че стигнат,
че доведем три хиляд арапе.
Това писмо като прочетоха,
веднаг стана Айкуна девойка,
та излезна из Стамбола града,
та ходеше край синьо езеро,
та гледаше у вода да рипа
и кълнеше Марко Кралевичи:
- Проклет да е Марко Кралевичи!
Три пъти му писмо запращахме,
незнайно имане обричахме,
па не щеше код назе да дойде
да отъвне мене от арапин;
нало сега у вода че рипам
да се давим млада и зелена!
Таман она това издумала
и пристигна Марко Кралевичи;
от кон слезна - вода да го пои,
на Айкуна тогай отказува:
- Хвала тебе, Айкуно девойко,
те язе съм Марко Кралевичи!
Ти си иди на вашите двори,
язе ч идем на хладни механи
и тамока вечеря пратете -
само вино да не умалите!
Си сретнете църна арапина,
само лепо да го посретнете,
немой нещо да го расърдите,
та че после пакост да направи;
я че чекам край Стамбола града:
кога утре тебе да поведат,
я тогай на среща че излезнем
да отъвнем тебе от арапин.
Марко ойде на хладни механи
и она се назад повърнала,
на баща си това казувала:
- Че пристигна Марко Кралевичи,
че отиде на хладна механа,
та заръча вечеря да пратим
и заръча арапе да сретнем,
че он не ще тука да доходи
да кървави наши равни двори,
нало утре край Стамбола че е;
ка поведе мене цър арапин
и он тогай среща че излезне,
че отъвне мене от арапин.
Това му е дума приказала.
Друго писмо от арап пристигна:
- Се чаршии да се затвараят,
защо водим три хиляд арапе -
се са силни, се отбор юнаци,
немой нещо пакост да направат.
Чаршии се тайном затвараха.
Па излези Марко низ чаршии,
та всичките редом изпитуе:
- Що си толкоз рано затварате?
А они си Марку казуваят:
- Че да дойдат три хиляд арапе,
та че водат Айкуна девойка,
що е Куна царевата черка.
И Марко се наназад повърна.
Излезнал е Новак механджия,
па на Марко дума продумува:
- Хвала тебе, друмниче незнайно!
Хайде, стига ходи по чаршия,
нало ела порти да затворим,
че пристигат три хиляд арапе.
А Марко му тогай отказуе:
- Де съм вързал моя добра коня,
тамо порти не че да затвараш,
я че стоим сеир да починим;
ако нещо золум ти направат,
я три ката че ти го заплатим.
Бог да бие църна арапина!
Ка улезна у Стамбола града
и си води три хиляд арапе,
и си язди тънка бедевина,
играе го напред пред арапе.
Като виде механа отворена,
си разигра тънка бедевина
да погуби Новак мехенджия,
защо не е портите затворил!
Шарко коньо на гърди го запре,
със копито негов кон удари
и он се е назад повърнало:
не сети се църна арапина,
че защо е Марковата коня.
Ка ойдоха цару у дворове,
посретна ги царо султан Селим.
Навлели са три хиляд арапе.
Царо ги е лепо почитало
и на Марко вечеря запрати.
Като било утре отзарана,
досеща се църна арапина,
че он виде Шарка добра коня,
че това е Марковата коня:
- Да не бъде и Марко тъдева,
после може ядове да видим:
на по-рано коне постегайте,
та по-рано мома да изведем,
пред зори че мома да изведем,
да излезнем низ Стамбола града!
Като било ютре отзарана,
рано ранят три хиляд арапе,
всичките си коне постегнаха,
а царо им кочии стегаше;
изведе им Айкуна девойка,
качила се у сремски кочии,
у осем са чеиз товарили,
у девета Айкуна девойка -
и тръгнаха през Стамбола града.
Най-напред е църна арапина,
а по него до девет кочии;
по них идат три хиляд арапе.
Почека ги Марко Кралевичи,
дур излели низ Стамбола града,
па си яхна Шарка добра коня,
пристигна ги край Стамбола града;
видоха ги три хиляд арапе,
видоха ги какво силно кара.
Се арапе под сабля минаха.
На арапин хабер занесоха:
- Ей фала ти, църна арапине!
И ти ли си юнак над юнаци,
та си повел царевата черка,
царевата Айкуна девойка?
Ка ни стигна една юначина:
кожух носи като темен облак,
сабля носи като ясно слънце.
Досети се църна арапина,
че това е Марко Кралевичи,
по-скоро се назади повраща,
отдалеко на Маркоте хока:
- Хей юначе, беда да те найде,
ти си още младо и зелено,
кога си се свет насветувало?
Девет пъти чем да те прерипнем,
па чем после, Марко, да те губим!
А Марко му тогай отказуе:
- Не ти давам код мене да прийдеш,
а то не ли мене да прерипнеш!
Като това Марко продумало,
заигра се царна арапина
и заигра тънка бедевина
да прерипне Марко Кралевичи.
Шарко коня на гърди го запре.
Тогай виде църна арапина,
че е Марко по юнак от него,
та побегна църна арапина.
Ка го погна Марко Кралевичи!
Шарко коня на Маркоте дума:
- Хвала тебе, Марко Кралевичи!
Защо носиш тежка топузина,
ка не можеш арапин да стигнеш?
Тогай дигна Марко Кралевичи,
като дигна тежка топузина,
та удари църна арапина
и арапин от коньо паднало.
Търгна Марко сабля димиския,
та отсече глава на арапин,
та отъвна Айкуна девойка.
Повърна я Марко наназаде
и си кара до девет кочии,
и си носи от арапин глава,
и играе Шарко пред кочии
Се низ Стамбол насреща излели,
на Марко са лепо зафалили,
че погубил църна арапина
и отъвнал Айкуна девойка.
Ка отиде у царските двори,
царо му се лепо зарадува,
че отъвнал нему мила черка,
отъвна я от църни арапе.
Три недели зияфет правили,
се поили, Марка гощавали
и що са му дари па обрекли
и от више дари го дарили:
дарила го царица госпожа,
дарила го със златна синия,
обнизана с безценни камене;
дарила го Айкуна девойка,
дарила го от злато кошуля,
самоткана, само злато лена;
дарил го е царо султан Селим,
дарил го е до три хазни пари.
И тогай са Марка изпратили
да си ойде у Прилепа града.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. София, 1947.