2. КРАЛ МАРКО И ТРИ СИНДЖИРА РОБИ

За правда и за свобода

Седна Марко с макя да вечеря,
а макя е боска извадила,
та е клела Маркоте юнака:
- Леле синко, Кралевике Марко!
Арам да е това бело млеко,
арам да е тая бела боска,
що си цицал три години време!
Твойо баща у цръкви идеше,
Не носеше юначко оруже,
не правеше кръви у неделя.
Рано рани Марко Кралевике,
рано рани ютре отзарано,
рано рани, та си любне вика:
- Стани, любне, Еленко невесто!
Стани, любне, вода да донесеш,
стани, любне, премена донеси
да си чисто лице преомием,
да си чисто любне, преоблечем,
че си идем цръкви на ютрина,
на ютрина и на литургиа
и че земем пречисто преческе.
А стануе неговото любне,
а стануе, а юнак прашуе:
- Леле тебе, Кралевике Марко,
като спраям Шарца добра коня,
да тура ли юначко оруже?
- Немой, любне оруже да тураш,
не виде ли снощи моя макя,
що ме макя с боска заклиняла:
кога идем на цръква на ютрина,
да не юначко оружие!
Немой тура юначко оружие!
И Елена вода е донела,
Па изнела и бела премена,
премени се Кралевике Марко.
А що беше Еленка невеста,
Справила е Шарца добра коня
И турила сабля на сглабове,
Що се вие сабля, та се крие,
Та се крие у свилни джепове;
Та я тури коню под чултара,
У чултара у свилни джепове.
Дваж се триж се у яъре враща,
Та на Шарца она зарачаше:
- Леле тебе, Шарца добра коня!
Като идеш тамо по друмове,
да си кажеш сабля на неволя;
ако нема нищо на неволя,
немой ксазвя сабля на сглабове,
кога дойде, мене да не ружи!
Излезнал е Марко Кралевике;
Изведе му Еленка невеста,
Изведе му Шарца добра коня,
Изведе го при таша-бинека.
Тури нога у десна зенгиа,
дур да тури, море, и оная,
кон му мина през поле широко,
та е поел през гора зелена.
Погледнал е Кралевике Марко:
на гората шума повенала!
Малко юнак на гора сборева:
- Горо, горо, що си огрознела?
Дали те е слана осланила,
ели те е секира посекла,
ели те е пожар пожарило?
А гората Маркоте говори:
- Леле тебе, Кралевике Марко,
не е мене слана осланила,
нито мене секира посекла,
нито мене пожар пожарило.
Заминае три синджира робе,
караа ги три арапе църни!
Един синджир се млади момчета,
армасани, млади, невенчани;
други синджир се млади девойки,
армасани, моми, невенчани;
трети синджгир се млади невести,
се невести сос мъжки дечица,
от жалби съм азе повенала.
Бутна коня Кралевике Марко
бутна коня воз темна клисура,
та пристигна три синджира робе,
пристигна ги, море, замина ги.
Тогай викна невеста низ робе:
- Леле братко, Кралевике Марко,
и ти ли ме, братко, не познаваш?
Я се молех и денем и ношкем,
я да срещнеш мене, я да стигнеш!
Ти ни стигна и ти ни замина!
Запре коня Кралевике Марко,
та почека три синджира робе,
та си праша невеста низ робе:
- Леле тебе, невесто из робе,
какво знаеш, ке ме Марко зоват?
Тогай каже невеста из робе:
- Леле тебе, Кралевике Марко,
и ти ли ме мене не познаваш,
и ти ли ме така заминуваш?
Дали знаеш мене, ил не знаеш?
Кога беше първна размирия,
та идеха бугаре на войска,
и ти иде, Марко ле, на войска,
та донесе седемдесе рани,
седемдесе рани куршумлии,
осемдесе рани калъчлии;
а на коньо ни край, ни брой има!
Моя макя икимджикя беше,
та ти, Марко, рани лекуваше;
по триж днеска рани вързуваше,
вързуваше и развързуваше.
А я си бех мъненко момиче,
Та ти, Марко, тънки кърпи перех.
Тогай каже Марко Кралевике:
- Та ти ли си, Янинко невесто!
- Ете я сам, Марко Кралевике,
ете я сам, мое мило брате!
Тогай каже Кралевике Марко:
- Чуете ли, три арапа църни,
да ви дадем до двеста алтъне,
да пущите невеста из робе!
А що думат три арапа църни:
- Аде върви, луди бугарине,
и за тебе една алка има.
Тебе че у робе да туриме,
Та и тиче у робе да идеш
Като кьосем пред ситни шилета!
Тогай каже Марко Кралевике:
- Чуете ли три арапа църни!
Да ви дам ли до триста алтъна,
Упущете невеста из робе!
Па казаа три църни арапа:
- Минуй, минуй, църни бугарине,
и тизе чеш у робе да идеш!
Разлюти се Кралевике Марко,
Разлюти се сърце у юнака,
Та остана малко наназаде,
та зафана от кон да се своди
да си бере скали и камене,
да загажда у църни яряпе.
Тогай каже Шарца добра коня:
- Леле тебе, Кралевике Марко,
щото си е твойо първо любне,
турило е сабля на сглабове,
турила е у чоена чултара,
у чултара, у свилни джепове;
земи сабля, Марко Кралевике,
та не троши ни мене, ни тебе
и удари троица арапа.
И он бръкна у свилни джепове,
та извади сабля из джепове,
па растроши три синджира робе,
на сек даде по два-три алтъна,
ем им дава, ем им па нарича:
- Да минете през Нова Пазара,
да купите на нозе папуци,
купете си, боси не одете,
купете си голи не одете,
и купете лебец да ручате:
заран си е голям ден Великден!
Па си бутна Марко Кралевике,
па си оди Марко на ютрина,
па си ойде у Дечан манастир.
А що беше стара егумена,
он си гледа на ачма пенджера,
оти нема кральо да ни дойде;
вакът дойде цръкви да изпуща.
Видела го стара егумена,
Дека Марко по авлия оди,
дека оди, та си коньо води,
ала не ке у цръкви да влезне.
Излезна си стара егумена,
та си праша Маркоте юнака:
- Леле тебе, да кральо честити,
що ти си се намо расърдило,
оти не кеш у църква да влезнеш?
А що каже Кралевике Марко:
- Леле тебе, стара егумено,
я не сам се вамо расърдило,
лел направих кърви у неделя:
посекъл съм три арапа църни,
та изпущих три синджира робе
и им дадох по два-три алтъна
да си купа сека, що си нема,
та не мога у цръкви да влезна,
та не мога преческе да зема.
А снощи ме макя заклиняла
да не правим кърви у неделя.
И я не кех кърви да си правим;
А що си е мое първно любне,
турило ми сабля на сглабове,
та посекох три църни арапа,
немам право у църква да влазим!
Тогай каже стара егумена:
- Леле Марко, Кралевике Марко!
Ти си имаш таман три преческе:
едно тебе, едно на макя ти,
едно, Марко, на твоето любне,
що турило сабля на сглабове.
Тогай се е Марко пречестило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
За правда и за свобода. Юнашки, хайдушки, исторически и партизански народни песни. Съст. Генчо Керемедчиев. София, 1947.