|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
97. БОЖА МАЙКА И КУКУВИЦА
Вековно наследство
Префръкнала, Божне ле, пъстра птичка -
през горица, Божне ле, през зелена,
над юдица, Божне ле, над студена!
Не ми било, пъстра птичка,
най ми било Божя майка,
да си крие Млада Бога.
Че си качна сред горица,
че си качна на едно дръвце,
на едно дръвце, елхово си.
Кат си качна, закачи си,
закачи си златна люлка,
че си гуди Млада Бога.
Кат го гуди, залюля го,
залюля го, приспива го,
приспива го, запява му.
Закукува кукувичка,
закукува, сабуди го.
Проклина я Божя майка:
- Ой та тебе, кукувичке,
тъй да ходиш да кукуваш,
да не виеш вито гняздо,
най да снесеш в чуждо гняздо,
в чуждо гняздо пъстро яйце,
да го йзведе пйстра птичка,
да го йзведе, да го ютрани.
Колкото сме реч отрекли,
толкоз здраве в тази къща!
Варненско; коледна (СбНУ 8).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|