|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
96. КРЪЩЕНИЕ НА МЛАДА БОГА
Вековно наследство
Станенине, Господине!
Замъчи се Божа макя
от Игната до Божича,
та си роди Млада Бога.
Па запретна свилни скути,
та си везе Млада Бога,
па се шетна низ Юрдана,
низ Юрдана, воз Юрдана,
та си сресна свети Иван
и му тиом ютговаря:
- Добра среща, свети Йован!
Тебе срещнах, тебе стигнах,
ти че кръстиш Млада Бога!
Послуша я свети Йован,
запретнал е свилни скути,
та си зема Млада Бога,
млаба Бога лева ръка,
десна ръка стрък босильок.
Свети Йован ютговаря:
- Постой, горо, постой, водо,
да си кръстим Млада Бога!
Що е чуло, все станало,
едно дърво не дочуло,
не дочуло, не станола,
това дърво трепетлика.
Проклел го е свети Йован:
- Хей ти, дърво трепешливо,
да си растеш по зли места,
по зли мяста усояти,
да не станеш и със ветар,
и със ветар и без ветар!
Софийско; коледна (СбНУ 1).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|