92. СВЕТИ ГЕОРГИ ГРАДИ МАНАСТИР

Вековно наследство

Натварял ми й, Коледо,
свети Гьорги, Коладе ле,
три гемийки сухо сребро,
сухо сребро и от злато,
че ги спусна в Черно море,
в Черно море и бял Дунав.
Даде Господ харян ветрец,
да закара три гемийки
сухо сребро и от злато.
Закара ги татак долу,
татак долу у Кара Влашко,
в Кара Влашко и Богданско,
дето слънце не огрява,
дето слана не опада,
дето куче не полава,
дето петел не попява.
Свети Гьорги покрай ходи,
покрай ходи, Бога моли:
- Да би дал Бог долян ветрец,
да изкарам три гемийки,
три гемийки сухо сребро,
сухо сребро и от злато!
Де го зачу вишен Господ,
той му даде долян ветрец,
та му изкара три гемийки;
изкара ги на сух пясък,
изгради си свети Гьорги,
изградил ми й нов манастир,
нов манастир с три алтаря,
с три престола, с три кубета:
първи престол Млади Богу,
втори престол Божи майци,
трети престол свети Ивану.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.