84. ДАН ВОЙВОДА И САМОДИВА

Вековно наследство

Прочул ми са й Дан войвода -
Дане ле, бане ле, Дан войводо,
млогу дръжи държовища,
покрай море честум села,
по бял Дунав се паланки,
по полето манастири.
Де го зачу самодива,
самодива, сама Юда;
тя извади дива коня,
оседла го, обюзда го,
че го спусна в дълги друми,
дълги друми, кръстум пъти,
че отиде у Даньови,
че повика и почука.
Де я зачу Дан войвода,
той си наля крондил с вино,
в права ръка крондил с вино,
в лява ръка костяно столче;
присрещна я на портите,
да приканя самодива,
да приканя, да присяда,
да присяда, да отсяда.
Отговаря самодива:
- Ой та тебе, Дан войводо,
не съм дошла да присядам,
да присядам, да отсядам,
най съм дошла дял да деля,
дял да деля, пай да чиня.
Отговаря Дан войвода:
- Ой та тебе, самодива,
самодива, сама Юдо.
И тебе съм дял отделил,
дял отделил, пай оставил:
на морето дълбинето,
на гората вишинето,
на полето ширинето.
Наздраве ти, Дан войводо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.