8. ЙОАН ПОПОВ И САМОВИЛА

Вековно наследство

Кинисал ми Йоан Попов
да ми оит на Великден,
на Великден на оранье,
и ми пойде до пол-пъти,
и излезе самовила,
самовила самогорска,
пътищата му пресрети:
- Врат се врати, Йоан Попов,
не одай ми на Великден,
на Великден на оранье!
Йоан лепо говореше:
- Бегай, бегай, самовило,
да н`ти слезам от моява,
от моява бърза коня,
да н`те фатам за твоята,
за твоята руса коса,
да н`те вързам бързу коню,
бързу коню за опашка,
да н`те влачам како брана.
Се разлюти самовила,
та отпущи руса коса,
му сопнала бърза коня,
да му пиет църни очи.
Се налюти Йоан Попов,
та я фати самовила,
та я фати за нейдзина,
за нейдзина руса коса,
та я върза бързу коню,
бързо коню за опашка,
я повлече като брана.
Си я носи дури дома;
отдалеко майкя викат:
- Я излези, мила майко,
от`ти носам невестица,
невестица самовилска,
тебе, майко, отменица,
таткоя бела променица,
брату перче изчешляно,
сестре леса уплетена.
Я заклучи десно крило,
десно крило в шарен ковчег.
И седела три години,
пристигнала мъжко дете
и канила чесна кума;
я кръстиле мъжко дете.
И ми дошла кумашина,
кумашина говореше:
- А невесто, самовило,
малу хоро да поиграш,
малу хоро самовилско?
Самовила говореше:
- Ай ви вие, чесни куме,
нек ми пущит Йоан Попов,
нек ми пущит десно крило,
така хоро да поигра!
- А невесто самовило,
вера немаш, ке побегниш!
Самовила говореше:
- А егиди Йоан Попов.
Ако те страф да н`побегна,
затворите мали врати,
мали врати и големи,
така хоро да поигра.
Затвориле мали врати,
мали врати и големи,
е отключи десно крило.
Колко хоро заиграла,
излетела низ баджата,
свекърва я привикала:
- А невесто, самовило,
дете плачит за лелянье,
за лелянье, за цицанье!
Самовила говореше:
- Кога ке ми дете плачит,
дете плачит за цицанье,
да го клаиш под стреите,
ке заросам ситна роса,
ке надоям мъжко дете.
Кога ке ми дете плачит,
дете плачит за лелянье,
да го клаиш на креветот,
ке повеам тиок ветар,
ке залелям мъжко дете.
Се измами свекърва е;
кога дете заплачило,
заплачило за лелянье,
си го кладе на креватот,
не повеа тиок ветар,
тук се впущи самовила,
си го зеде мъжко дете
и ся похвали Йоану:
- А егиди Йоан Попов,
що ти ся тебя чинеше,
от ке държиш самовила,
самовила за любенье!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.