74. ЦАР КОСТАДИН И ЧЕСТНИЯТ КРЪСТ

Вековно наследство

Кога беше царо Костадина,
кога беше еврейското царство,
даде Господ паднало еврейско царство.
Узел го е царо Костадина.
У радости царо Костадина
повикал е това чесно госте,
курдисал ги три чесни трапези:
една беше жълти жълтици,
другата беше това чисто сребро,
третя беше още от чамшира.
Коя беше от жълти жълтици,
се станаа владици патрици,
коя беше това чисто сребро,
се станаа попове игумен,
коя беше още от чамшира,
се станаа дяци ненауци.
Проговара царица Елена:
- Фала тебе, царо Костадине,
ексик ти е честито царство,
кога немаш тоа чесни кръста.
Проговара царо Костадина:
- Фала тебе, Петре и ти Павле,
я ванете еврейского цара,
вържете му руки наопако,
шибайте го огняни камшици,
мъчете го тя велика мука,
не му дайте ни троица лебец,
ни троица лебец, нито капка вода,
мъчете го три дни и три нощи,
да не би ви кръста той казало.
Послушале Петър и Павела,
що ги учи царо Костадина,
фанале са той еврейски цара,
вързале му руки наопако,
шибале го огняни камшици,
мъчили го тя велика мука,
не му дали нито капка вода,
нито капка вода, ни троица лебец,
мъчили го три дни и три нощи,
смърт предава, Бог да го убие,
смърт предава, кръста не казува.
Проговара царо Костадина:
- Фала тебе, Петре и ти Павле,
я пущете той еврейски цара,
та фанете еврейска царица,
вържете я руки наопако,
шибайте я огняни камшици,
мъчете я тя велика мука,
не я дайте нито капка вода,
нито капка вода, ни троица лебец,
мъчете я три дни и три нощи,
дане би ви кръста казала.
Послушале Петър и Павела
що ги учи царо Костадина,
пущили са той еврейски цара.
Фанале са еврейска царица,
вързале я руки наопако,
шибали я огнени камшици,
мъчели я тя велика мука,
не я дали нито капка вода,
нито капка вода, нито троица лебец,
мъчили я три дни и три нощи,
а она си кръста не казува,
смърт предава, кръста не казува.
Прговара царо Костадина:
- Фала Петре и тизека Павле,
я пущете еврейска царица,
по фанете нойно мужко дете,
девет годин бездетка одила,
девет годин, десетка прибрала,
сега я Господ детенце сдало,
па е макя за челяд жалосно,
та че каже тоя чесни кърста.
Послушале Петър и Певела,
та пущиле еврейска царица,
а фанале нойно мужко дете,
узеле са мука да го мъчат.
Нали макя за челяд жалосно,
веднаг казва този чесни кърста:
- Фала тебе Петре и ти Павле,
я пущете мое мужко дете,
я че кажем този чесни кърста.
Да идете у Гюмур планина,
тамо си е бунар изведено,
сичка вода вие изплискайте,
че найдете тоя чесни кърста.
Послушале Петър и Павела,
що ги учи еврейска царица,
очели са у Гюмур планина,
намерили бунар изведено,
сичка вода они излискаа,
па си нема този чесни кърста.
Покопале още нанадоле,
намерили първи чесни кърста,
на него е (никнал) този чешнов лука;
върнале се малко нанагоре,
намерили еврейкя умрела;
още копат малко нанадоле,
намерили втори чесни кърста,
на него е (никнал) тоя зелен здравец;
върнале се малко нанагоре,
намериле еврейкя умрела;
намериле трети чесни кърста,
на него босильок никнало;
върнале се малко нанагоре,
намериле еврейкя умрела,
па не верват Петър и Павела,
че не знаят кой е чесни кърста.
Още мучат нойно мужко дете,
проговара еврейска царица:
- Фала тебе, Петре и ти Павле,
я пущете мое мужко дете,
я му вие душата зимайте,
да не гледам неговите муки;
да тражите той умрели човек,
па турите три чесни кърстеве,
от който се (кърста) човека одигне,
това си е този чесни кърста.
Послушале Петър и Павела,
що ги учи еврейска царица,
тражиле са този умрел човек,
нигде нема този умрел човек;
намериле еврейкя умрела.
Туриле първи чесни кърста,
а еврейкя ич я бар немало;
туриле са втори чесни кърста,
а еврейкя малко потрепнала;
туриле са трети чесни кърста,
а еврейкя веднаг се вдигнала,
тогава са они повервали,
че е било този чесни кърста.
Воздигна го царо Костадина,
и по него царица Елена,
направили той кула висока,
турили са първи чесни кърста,
събрал се е много чесни народ.
Да се знае кога това било,
ега било това чес Кръстовден.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.