72. ГРЕХОВЕТЕ НА СТАНКО ДУК

Вековно наследство

Служба служи Станко Дука,
служба служи на Гюрговден;
сега има девет годин
как е служил на Гюрговден,
покарало десет годин,
на десета служба си оставило,
да не служи на Гюрговден.
Кога света ходи в църква,
той си яхна бърза коня
и заведе хъртовето,
и заведе соколето,
та си ходи да полови
дребна лова по горите.
Шетало е до планина,
нищо юнак не излови,
нето с хърти, сос загаре.
Върна коня, та си дойде
на вечерне свети Гьорге.
Кога църква пак ке ходет,
срещнало е стара майка,
направила два колаци
и ми носи бре пченица,
да отнесе на църквата,
срещнало е на портите,
на портите на седялки.
Стара майка продумала:
- Ой ле, синко, Станко Дука,
оти, сину, ти остави
на Гюрговден да не служиш?
Грех се тебе бре пишува!
Разяде се Станко юнак,
сабе махна, пресекло е,
пресекло е колаците,
изсипало е пченицата
и говоре соколето:
- Две пилета соколове,
яжте вие пченицата,
мене лова да половите!
И разфърли колаците
на хърти, на загари.
Пилета се досетиха,
че ке носи стара майка
пченицата на църквата,
да е дава за Господе -
две пилета не ядоха,
не ядоха пченицата.
Бутна коня Станко юнак,
майка си е потапкало
а в земета с бърза коня.
Отговори стара майка:
- Проклет да си, Станко юнак,
ага не слушаш стара майка!
Тежка го е клетва проклела:
- Иди, сину, на дворове,
вързи коне за дереки
и му клади росна трява,
та се качи на диване,
тамо, синко, да полежиш,
девет годин болно лежи,
на десета, Станко Дука,
тебе снага да изгние!
Немой душа да излезе,
дури изфърлиш постелете!
Твоя снага да прогние,
росна трява да изникне,
по трявата и челие,
по трявата змии, синко,
пилци в глава да ти пилет,
пак ти живо да си живеш!
Клетва го е достигнала:
лежало е девет годин,
снага му е прогнияла,
трява му е израснала,
змии му са изпилили
руса коса, извели са
малки змие от главата!
Чуло се е прочуло
сичка земе и крайнина,
чуло се е Света гора,
дочуло е стар игумен,
пратило едяковето,
донесоха Станко юнак,
да го кладет Света гора,
в манастире в килията.
Заборавет Станко юнак,
три дни стои в килията!
Как го кладет в монастире,
залюля се монастире,
ще да иде в Бяло море,
ще се удави Света гора,
монастире в Бяло море!
Молба чинат калугере,
молба чинат, духоват се
и се комкат, причастет се,
пак се море не запира,
монастир се още люля!
Избрало се малки дяка,
продумало игумено:
- Чуеш ли ме, стар игумен,
сички ние калугере
молба ние починихме
и се ние духовахме,
пречиста си повдигнахме,
пак се море не запира!
Заборимо Станко Дука
в одаята, килието!
Айде и него да извадиме,
белке нещо грях да има,
та се люля Света гора!
Станало е стар игумен
с бяла брада до поясо,
помоли се Станко юнак:
- Ела, синко, Станко юнак,
да си кажеш греховете!
Тука кажет Света гора,
да се ние духоваме!
Казува си греховете:
- Кога ходе лудо-младо
по гората харамия,
заминахме в монастире,
в монастире пред църквите,
в монастире аз загуби
стар игумен като тебе
и му плени сичко сребро -
това сам грех учинило!
Служба служи на Гюрговден,
девет годин служба служи,
веке служба я остави,
та отиде лов да лове.
Кога света в църква ходи,
най-отзади стара майка,
потапка е с бърза коня!
Люто ме е прокълнала,
фатила се тежка клетва,
та полежа девет годин -
това грехове я си имам!
Порука малки дякове:
- Вързите му бяла камен
за шията на врата,
фърлете го в Бяло море,
белке море да се запре,
да не иде Света гора.
Излязоха дяковете,
качиха го на дуваре,
вързаха му бяла камен,
пуснаха го на морето.
Що бе вода, раздели се
от юнака Стако Дука,
от майчини тежки клетви
и вода го не приима!
Море се е разделило,
паднало е на даното,
на даното като корен;
тамо седи още три дни.
Пак се молет монастире
и си молет още три дни,
чинили са игрипние,
тога го е Бяло море,
приело го студна вода,
загуби се низ морето.
Оттога е останало
тая песна да се пое.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.