69. СВЕТИ ПЕТЪР И ГРЕШНАТА МУ МАЙКА

Вековно наследство

Ми киниса свети Петър,
ке ми одит у рай Боже,
по него е грешна майка,
грешна майка, грешна душа.
- Сине мой, свети Петър!
Постой, сине, почекай ме,
у рай идам, рай да видам!
Се поврати свети Петър:
- Ай оттука, грешна майко!
Не е леко за рай Боже,
райски порти затворени,
пеколските отворени.
Дали знаеш, паметуваш,
кога бехме у бел света,
ти си беше богатница,
богатница имовита;
стока имаше преко глава,
силен гявол те силеше,
ти за Бога не даваше.
Ти дойдоа два просяка,
ти дойдоа во кукята,
ти свириа пладнина,
ти питаа до квечера.
Сърце, майко, не те жежна,
нещо милост да им сториш;
та изваде корка лебец,
що стоила три недели;
и изваде лен поясмо,
им подаде за Господа;
ти пак назад се поврати,
на тоа пишман се стори:
"Дейди Боже, златен Боже!
Си я дадоф сета стока,
да я ядат немачници,
немачници, немтурици!
Мойте деца що ке ядат?"
Дейди, майко, грешна душо!
Не ми беа тиа просяци,
току беа два ангела:
еден беше свет Илия,
а другио свети Никола.
Още малце ке те судам:
ти си беше кръстеница:
кръщаваше мали деца,
не одеше за кръщенье,
тук одеше за яденье,
за яденье, за пиенье.
Нищо, майко, не подаде,
ни кошулче, ни платенце,
ни платенце, ни чораби,
ни чораби, ни капица;
голи, боси те чекает,
те чекает пред Господа.
На Господа как ке отговориш?
Уще, майче, ке те судам:
ти си беше карчмарица,
продаваше руйно вино;
ти дойдоха пътници,
пътници, сиромаси,
те прашаха пътници:
"Хай даваш, хай зимаш?"
Ти, майче, се колнеше:
"Бог ми душа, враг ми душа!
Токмо давам, токмо земам."
Им наполни триста драма,
триста драма бистра вода,
а сто драма чисто вино!
О ти, майко, грешна душо!
Токмо зеде, кусо даде.
Уще, майко, ке те судам:
силен гявол те силеше,
заем брашно ти земаше,
от сиромаси комшии,
чисто брашно ти земаше,
назад го вракяше,
полупепел го мешаше.
Па дойдоха на рай Боже;
напред оди свети Петър;
вчасо дойде грешна душа;
па дойдоха на влакнен мост,
си поминал свети Петър;
току дойде грешна майка,
вчасо дойде стреде моста;
ми се кина стреде моста,
ми пропадна на дно пекол.
Свети Петър, първи ангел,
му се моли на Господа,
му се моли три години,
три години и три дни:
- Ейди Боже, златен Боже!
прости ми я мойта майка,
моя майка, грешна душа!
- Ай оттува, свети Петър!
Не се прощат твоя майка,
твоя майка много грешна!
Не я прости три години,
тук я прости на трите дни.
Ходи оттука, свети Петър!
Просто тебе твоя майка;
да си пойдеш покрай море,
да усучеш тънка вървца,
да я пущиш у пеколот,
да се фати твоя майка,
твоя майка, грешна душа.
Тамо имат други грешни,
грешни седумдесет души,
да се държат от нейдзини поли,
нейдзини поли и ръкави,
да излезат на бели свет...
Ми отиде свети Петър,
ми отиде покрай море.
Му се фати за десна пола,
му се фати лен поясмо,
го осука тънка вървца,
па го пущи у пеколот.
Вървцата не достигнала;
свети Петър си имаше,
си имаше русо перче,
па наддаде тънка вървца.
Глас си даде свети Петър:
- О, ти, майко, грешна душо!
Те измолих от Господа,
ел чуете, седумдесет души!
Държте се за полите,
за полите, за ръкавите!
А що беше завидлива,
Ток що виде бели света:
- Ай оттува, свински керки,
свински керки, песи керки!
Я сум дойла свети Петра,
я сум лулала свети Петра,
вие не сте го доиле -
ни па сте го лулале!
Тогай Господ пак си дочу.
Стреде вървца ми се скина,
на дно пекол ми пропадна.
- Ейди, майко, грешна душо,
дното в пекол си кердоса!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.