68. СВЕТА ПЕТКА ОБХОЖДА РАЯ

Вековно наследство

Седнала й Божа майка
да вечерясъс слънцето,
със слънцето, със месеца.
Свети Георги курбан коли,
света Петка служба служи,
свети Петър свеща държи.
Отговаря света Петка:
- Ей та тебе, Божа майко,
нящо ща да се помола:
я да ми дадеш ключовете,
да отключа бял божи рай,
да си видя мъртви души,
сиромаси и богати,
и богати, и аджие!
Отговаря Божа майка:
- Ей та тебе, света Петка,
аз ща тебе да науча;
я да идеш у дома си,
да се омиеш и оплетеш,
премени са в чисти дрехи
и си земи до две свещи,
та си иди вов черкова,
пред Бога свещи да запалиш,
на Бога да са помолиш!
Послуша я света Петка,
че отиде у дома си,
ем се оми, ем се оплете,
премени се в чисти дрехи
и си узе до две свещи,
па отиде вов черкова,
та запали до две свещи,
прекръсти са, поклони са
и са верно помолила.
Па отиде света Петка,
па отиде при Божа майка,
че му даде ключовете,
та отключи бял божи рай.
Че си влезе света Петка,
да си оди из божи рай,
да си гледа мъртви души,
сиромаси и богати,
и богати, и аджие.
Съде оди света Петка,
да си гледа мъртви души,
сиромаси и богати,
и богати, и аджие.
Пред богати куп имане,
пред аджие злато, сребро,
пред сиромаси по софрица,
по софрица, пи питица,
по питица по свещица,
по свещица, по бъклица.
Отговарят се богати,
се богати, се аджие:
- Ей ви вазе, сиромаси,
на ви на вас куп имане,
куп имане - злато, сребро,
та ни дайте по софрица,
по софрица, по питица,
по питица, по свещица,
по свещица, по бъклица.
Отговарят сиромаси:
- Ей ви вазе, се богати,
се богати, се аджие,
тука не ще куп имане,
куп имане - злато, сребро;
тука нема ни верия,
ни верия, ни мерия;
тука викат: "Яжте, пийте!"
Още оди света Петка,
че си оди из бял божи рай,
съде оди и си видя,
сичко видя и си позна,
само едно не познала,
що ми беше всряд божи рай,
всряд божи рай злато дърво,
на върха му буен кошер,
ту са вдига, ту са слага,
никак на земя не пада,
окол дърво малки мухи.
Па излезе света Петка,
че отиде при Божа майка.
Отговаря Божа майка:
- Ей та тебе, света Петка,
ще та питам, да ми кажеш,
като оди из бял божи рай,
щото видя, се ли позна?
Отговаря света Петка:
- Ей та тебе, Божа майко!
Щото видях, сичко познах,
сиромаси и богати,
и богати, и аджие;
пред богати куп имане,
пред аджие злато сребро,
пред сиромаси по софрица,
на софрица по питица,
на питица по свещица,
по свещица, по бъклица.
Отговарят се богати,
се богати и аджие:
"Ей ви вазе, сиромаси,
на ви на вас куп имане,
куп имане-злато, сребро,
та ни дайте по софрица,
по софрица, по питица,
по питица, по свещица,
по свещица, по бъклица!"
Отговарят сиромаси:
"Ей ви вазе, се богати,
се богати, се аджие,
тука не ще куп имане,
куп имане - злато, сребро,
тука нема ни верия,
ни верия, ни мерия,
тука викат: "Яжте, пийте!"
Още видях и не познах
сряди божи рай златно дърво,
на върха му буен кошер,
ту се вдига, ту се слага,
никак на земя не пада,
окол дърво малки мухи -
него не можах да позная.
Отговаря Божа майка:
- Ей та тебе, света Петко,
що е всряд божи рай златно дърво,
то си е самси Господ,
та що са в кошер малки мухи,
то са деца некръстени.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.