67. ИСАКОВА ЖЕРТВА

Вековно наследство

Събраше се шесдесе юнаци
на морава, на зелена трава,
и там беше Исак добър юнак.
- Дай ми, Боже, що се тебе молим,
еве вече петнаесе годин,
како водим любе Афионе,
та па немам чедо да добием.
Тогава ми жал и мене.
Че да дадем един товар вино,
да га пийу шесдесе юнака,
та и они Бога да помоле,
ега би си чедо добил,
та да видим чедо мило ли е,
па че Богу курбан да го колим!
И Богу се върло нажалело,
та му даде едно мужко дете,
чуваше го три години време.
Достасаше два бързи юнаци,
два юнаци, два вредна ангела,
два ангела, два божи юнаци,
па с Исаку овакой беседу:
- Таком Бога, Исак добър юнак,
що си, Исак, на Бога обрекъл,
немой, Исак, назад да се върнеш!
А Исак им потио говори:
- Таком Бога, два добри юнаци,
два юнаци, два божи юлаци,
два юнаци, два вредни ангела,
простете га йощ три години,
да га чувам шест години време,
па че Богу курбан да га кольим!
Простише га три години време.
Па дойдоше два добри юлаци,
два юлаци, два вредни юнаци,
два юнаци, два божи ангела,
а Исаку потио говоре:
- Таком Бога, Исак добър юнак
що си, Исак, на Бога обрекъл,
немой, Исак, назад да ни върнеш!
Исак стана на ноге юначки,
па се моли на добри юлаци:
- Два юлаци, два божи ангела,
таком Бога, два добри ангела,
простете га йощ три години,
да стане девет годин време,
да оженим мое мужко чедо,
та да видим чедо мило ли е!
Простише га два добри ангела.
Дете стаде девет годин време,
изведе га на Нова пазара,
та му избра прелепу девойку,
та ожени свое мужко дете.
Достасаше два добри юнаци,
па Исаку овакой беседу:
- Таком Бога, Исак добър юнак,
що си, Исак, на Бога обрекъл?
Юнак нема куде да се моли,
проливати сълзе низ образе,
па говоре свое мужко дете:
- Чедо Марко, мое мило дете,
да улезнеш у ладни зевники,
та да узнеш той медна тамбура,
та отидеш у поле широко,
та да седиш под ела китната,
та да свириш с медна тамбура;
я че седим на мои дворове,
че покликам гости и роднини,
да служимо светога Гьоргию.
Дете стаде на ноге юначке,
та улезе у ладни зевници,
та узима той медна тамбура,
та засвири низ полье широко,
и баща му на дворе остаде.
Той промину из полье широко,
како свири из полье широко,
кой га зачу, се сълзе пролива!
И баща му на дворе остаде,
та да остри ножи църно-црени,
че заколье свое мужко дете,
та да баща чедо не намучи,
та на баща греи на не стану.
Ка отиде у полье широко,
та га найде под ела китната
и при ньега два добри ангела,
йони седу, руйно вино пию
и на дете пречес предаваю,
защо дете младо че да гине.
И баща му из полье идеше,
кога дойде под ела китната:
- Айде, чедо, айде, драга мое,
да я носим пет топа гайтана,
да увържем свое мужко дете,
че га кольем, та да не ми мърда?
А дете му потио говори:
- Тате драга, моя мила душа,
що не каза на мои дворове,
да се простим с мою стару макю;
да опростим на первото либе,
да не плаче до негов живота?
Па га вати своя мила баща,
та да колье свое мъжко дете.
Достасаше два бързи юнака,
не дадоше Исак да га колье,
вратише се на десната страна,
та видоше два вакли овнове,
та заклаше два вакли овнове,
та славише светога Гьоргиа.
И оттъгай дете опущише,
оттъгай свети Гьоргйа остаде,
и днеска се служи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.