65. ДЕЛБА НА СВЕТЦИТЕ И ГРЕШНА ЗЕМЯ

Вековно наследство

Събрали се четири светии:
един беше свети Никалая,
други беше светого Ивана,
а трекийо свети Петър беше,
четвъртийо светого Илия.
Та че д`ида код милого Бога,
та че д`ида закон да предела,
кому що че на дел да се падне.
По них иде и света Мария,
отдалек им потио говори:
- Хей фала ви, четири светии,
ка идете код милого Бога,
споменете за Янинска земя,
за Янинска земя, Павликянска!
Там не били Бога веровали,
там не били църкви отивали,
там не били причаст бре зимали:
стари баща за баща не знали,
стара майкя за майкя не знали,
по-стар брата, за брата не знали,
мила сестра за сестра не знали,
пръвно либе за робина знали,
мила сестра за либе са знали,
стари баща за сеизин знали,
стара майкя - стара измикярка!
Отговора сам свети Илия:
- Хей фала ти, ти света Марийо,
тизе неска назад че се върнеш!
Ние че`йме код милого Бога,
че идеме закон да делиме,
кому що че на дел да се падне!
Ако ми се мене на дел падне,
я че дойдем земя да помирим,
я че дойдем закон да оставим!
Ка ойдоа четири светии,
ка ойдоа код милного Бога,
ка ойдоа закон да предела,
кому що че на дел да се падне,
паднало се на свети Никола,
падна му се северни морета,
по морета гемиджия да е.
Паднало се на свети Йована,
падна му се кумство да кумуйе,
той че кръсти гората, водата,
че остави спомен на земята.
Паднало се на светого Петър,
падна му се райските ключове,
он че седи пред божио престол,
че отклапа небето, земята.
Паднало се на свети Илия,
падна му се тевните облаци,
той че оди лете под небето
с гърмотерви и па с трескотеви.
Тогай стана сам свети Илия,
та отиде у Янинска земя,
у Янинска земя, Павликянска,
показа им какво закон било,
показа им църкви да отиват,
показа им причаст да си зема,
стари баща за баща да зная,
стара майкя за майкя да зная,
по-стар брата, за брата да зная,
мила сестра за сестра да зная,
пръвно либе либе да зная.
Тей не стели Бога веруя,
що им каза сам свети Илия,
па не стели и това да слушаа,
па не стели църкви отиваа,
па не стели причаст да зимаа;
стари бащи за бащи не зная,
стара майкя за майкя не зная,
по-стар брата за брата не зная,
мила сестра за сестра не зная,
пръвно либе за либе не зная.
Разсърди се сам свети Илия,
кога литна више под небето,
кога забра мъгли и облаци,
с гърмотеви и па с трескотеви,
накара ги у тевното море,
затвори ги с райските ключове.
Три години дъжд не е капнало,
накръст се е земя изпукала
и юнаци се с конье упадали,
тежки глад се, брате, нападнало,
малки деца сух песок лизали,
толко било тежки глад станало!
Па не стели Бога веруя,
па не стели църкви да отиват,
па не стели причаст да се зема;
стари баща за баща не зная,
стара майкя за майкя не зная,
по-стар брата за брата не зная,
мила сестра за сестра не зная,
пръвно либе за либе не зная.
Разсърди се сам свети Илия,
защо нече него да веруя,
щото им е закон показувал.
Ка им даде незнани неволи -
който лежи седемдесе дена,
низ очи му муи излитая,
низ коси му трева поникнуе,
у коса му змии изкотуват.
И тогай се Бога веровали,
тогай са, църкви отишли
стари с бради, сички с патерици
и младите сички с них пойдоа;
отишли са у чесните църкви,
сичките си причаст бре везели
и тежки метания чинили,
на Бога се чисто помолили,
и станали, и се опростили,
на старите ръка цаливали,
на старите, на родителите:
- Простете ни, бащи и па майки,
на Бога сме били прегрешили!
Като това они направиа,
се им прости Господ греховете
и им даде здраве, що какво са,
що какво са били отнапреде,
на земята берекет им даде.
Тогай са сички верували,
че то било той божи работи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.