63. ГОСПОД, АРХАНГЕЛ И ЧУМА

Вековно наследство

Самси са Господ потруди
манастир да си загради
нито на небе, на земя,
между два черни облака
във тия пусти пустини
от мъртви души чиляшки:
старите туря на диреци,
средните туря колове,
ергените туря подпоре,
момите плет си плетеше,
малките деца кересте.
Че му кересте не стигна,
кубето да си догради,
камбаната да си закачи,
рано в неделя да звъни,
ристяне да се съберат,
на Бога да са помолат.
А той си Господ извика,
сичките нужди извика,
най-грозна нужда, чумата,
черната чума огнена;
та си я Господ запрати
кересте да му събира,
манастир да си догради.
Още си Господ извика,
свети Арангел извика,
та си го до Яна запрати,
до Яна до змеицата,
във тия високи грамади,
във тия пусти пустини,
кересте да му изпрати,
мамастир да си догради.
Че си га Господ запрати
черната чума огнена
по села и по селища,
по села и по градища
кересте да му събира.
И си Арангел запрати
при тая Яна змеица,
тя се във глава удари
и си на Арангел думаше:
- Що съм на Бога сгрешила,
та те допрати при мене,
душата да ми юземеш?
Арангел дума продума:
- Не бой се, Яно змеице,
не ме е Господ запратил,
душата да ти юзема!
Много ти здраве от Господ,
кересте да му запратиш,
че си е манастир заправил,
че му кересте не стига,
кубето да си направи,
камбана да си закачи,
рано в неделя да звъни,
ристяне да са събират,
на Бога да са поболат.
А змеица си продума:
- Ей та тебе, свети Арангел,
много му здраве занеси,
три дни мюхлет да ми даде,
кересте да му събера,
кересте да му изпрата;
Тая неделя син съм женила
и съм кюприя правила,
та съм кересте похарчила.
Арангел се назад повърна,
кога назади вървеше,
с черна са чума срещнале,
че си кересте събрала
още за два манастира,
та си кересте заносва,
при Господа си го заносва,
кубето да си направи,
камбана да си закачи,
рано в неделя да звъни,
ристяне да са съберат,
на Бога да са помолат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.