61. БЛАГОДАРНА ЗМИЯ

Вековно наследство

Остана Георги сираче
със майка Георги, без баща!
Чюди са мама, маи са
на какъв кяр да го даде,
на какъв лесен занаят!
Даде го мама, даде го
златарче и коюнджийче,
Георги на мама думаше:
- Я не ща, мамо, златарче
я искам, мамо, овчарче -
в гората овни да паса
и с медян кавал да свиря!
Чюди са, мама, маи са...
Юткина гярдан от шия,
та купи мама, та купи:
дванайсе вакли шилета,
гега и смени кавали.
Георги си стадо поведе,
та го в гората заведе...
Георги се запря до брягом,
де видя, Георги, де видя -
гората са запалила
от четирите кюшета!
Змейка на дърво пищеше,
хем си на Георги думаше:
- Георги ле, Георги сираче,
сираче, още ахмаче,
подай си, Георги, кавали,
та ме от огън отърви.
Георги на змейка думаше:
- Змейко ле, змейно усойко,
как да ти пода кавали -
мене ма й страх от тебе,
ти жда ма, змейко, изедеш.
- Подай си, Георги, гегата,
по гега да се повия,
от огян да са отърва.
Георги си гега подаде,
та се по гега повила,
та са от огян отърва,
че си на Георги думаше:
- Ти върви, Георги, след мене!...
Георги си стадо поведи,
вав сряд гора го заведи,
отканя дърво родовно.
- Я на ти, Георги, тва дърво,
три пъти в годин род дава:
на сяко далче алтънче,
на сяко листче масарче,
на върха златна ябълка!
Геогеви близки комшии,
тия на царя казаха,
царя си Георги повика:
- Що праи Георги, да праи -
право при мене да дойде!
И Георги стана, отиде,
Отдалеч му са паклони,
Отблизо му силям даде.
Царя на Георги думаше:
- Георги ле, Георги сираче,
ти имаш дърво родовно,
три пъти в година род дава:
на сяко далче алтънче,
на сяко листче масарче,
на върха златна ябълка!
Той не приляга на тебе!
Яла приляга, приляга
в царюви равни дворове.
Георги си долу понечи
и дребни сълзи порони,
че си у дома отиде,
измъкна дърво родовно,
та го на царя занесе,
та го насади, посади
в царюви равни дворове.
Година са е минало -
дървото е изсъхнало...
Царю си Георги повика:
- Земи си, Георги, дървото,
то не е късмет на мене,
яла е късмет на тебе.
И Георги отзе дървото,
и у дома го занесе.
В Георгеви равни дворове
дървото са е фанало
и е дървото пуснало:
на сяко далче алтънче,
на сяко листче масарче,
на върха златна ябълка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.