57. КАРАДЖА И ЮГИЧЪТ МУ КАРАГЬОЗ

Вековно наследство

Караджа гости додоя,
додоя гости-гостянки,
бащяна рода, майчина,
се чичови му синове
и вуйчови му дъщери.
Чуди са, мая Караджа
какво гостите да гости.
Той прати Лаля кехая
в негово стадо голямо,
да фани овен най-добър,
най-добър, вакъл карагьоз,
дето стадо водеше,
дето звънчето носеше,
да фани, да го заколи,
Караджа да го донесе,
да сготви манджи сякакви,
сякакви манджи, угодни,
гостите да му угости.
И Лалю стана, отиде
в негово стадо голямо,
че си стадото нагази.
Кръстом го Лалю кръстоса
наляво, още надясно,
улови овен най-добър,
най-добър, вакъл карагьоз,
улови Лалю, завали
и си ножчето извади,
и му главата закърши...
Овен тогав продума:
- Я постой, Лальо, почакай,
нещо ще да та попитам:
знаеш ли, Лальо, повниш ли,
кога отдолу идяхме,
отдолу, от Анадола,
от голямо зимовище,
кога до Тунджа додохме,
че Тунджа мътна притекла,
дърва, камъне влачеше.
Ти ми са, Лальо, молеше:
"Угичо, вакъл карагьоз,
ако ми стадо преведеш
през тая, бързата Тунджа,
краката жа ти посребря,
рогата жа ти позлатя,
шията жа ти обнижа
със ситен дребян маргарец!"
И аз си Тунджа нагазих,
че ти стадото поведох;
сичките, Лальо, минаха,
най-наподиря вървеше
едно ми малко кюрпенце
и аз са, Лальо, попуснах,
та си и него изведох,
ни едно не заноса.
Ти не ми, Лальо кехая,
не ми краката посребри,
не ми рогата позлати,
нето шията ми обниза,
най ще ми земеш главата!
Лальо му тогаз дожаля,
че пусна овен най-добър,
пак си стадото нагази,
та че го Лалю кръстоса
наляво, Лалю надясно.
Имаше овца ялова,
девет години ходила,
ходила, не се ягнила,
нея си Лалю улови,
улови Лалю, завали,
че си ножчето извади,
та и главата отряза,
у Караджа я занесе,
че сготви манджи сякакви,
сякакви манджи угодни,
напече бели краваи
и пусна душна бъчова,
че си гостите угости,
угости, още напои.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.