53. ГЛУХОНЯМ ЗЕТ ПРОГОВАРЯ

Вековно наследство

Остана Станка сираче,
без мила майка, без баща,
няма кой Станка да отгледа,
че я отгледа батю и.
Че расна Станка, порасна,
станала е двайсетгодишна,
нежки неволи прекара.
Кога се скара с батю си,
буля и нищо не знае;
като се скара с буля си,
батю и нищо не знае.
Много ги Станка вардила,
да не им дослук развали,
да не им къща разсипе.
Че я батю и сгодява,
сгодява, с пръстен менява,
за едно момче болярско;
много е момче богато,
ала е момче хем нямо,
хем нямо момче, хем глухо.
В събота е рано станала,
равни дворове премела,
сметник на пътя изфърли;
кога надолу погледна,
надолу, къде полето,
силна са й сватба задала
от друго село в тяхното.
Станка се назад повърна
и на батю си думаше:
- Я излез, батю, погледай,
каква са й сватба задала
от друго село за нашто.
Коя ли ще е честита,
болярско момче да води,
болярска къща да реди?
Батю и на Станка думаше:
- Като ме питаш, да кажа.
Досега скришом вършихме,
но сега ще да ти обадя,
че ти си, Станке, сгодена,
сгодена, с пръстен менена
за това момче богато;
много е момче богато,
ала е нямо и глухо!
Като е Станка зачула,
викнала и заплакала,
и на батя си думаше:
- Убий ма, батю, затрий ма,
ала ма нему не давай!
Доде си Станка идума,
двора се пълен напълни
със тази сватба болярска.
Силом са Станка хванали,
силом и коса разплитат,
силом и руба обличат.
Девет я була булиха,
се ги е Станка съдрала.
Станина млада кръстичка,
тя на Станка думаше:
- Станке ле, млада кумице,
девет ти була прощавам,
ала десето не давам!
Че я Станка булили,
към венчане повели.
Като в черкова влязнали,
черковата са затворили
и кандилата угаснали,
попове онемели.
Викнала й Станка да плаче:
- Боже ле, вишни Господи,
не ми ли, Боже, дотегна
двайсет години сираче,
че ма батю ми сгодява
за едно момче болярско!
Много е момче богато,
ала е нямо и глухо:
като на нива отидем,
как ще си дума разменим?
Тогаз са й Господ той смилил,
че си и момче продума:
- Не плачи, Станке, не плачи!
Досега беше злочеста,
но сега ще си честита,
болярско момче ще водиш,
богата къща да редиш!
Че са черкова отвори
и поповете запяли.
Нейните девет зълвички
като брата си зачули,
че си е брат им продумал,
нанизи от врата снемаха
и ги на Станка кичеха,
и си на Станка думали:
- Честито, Станке, от нази,
дето брата ни накара,
със тебе да продума;
ето и двайсет години,
думата не сме чували!
Че са Станка венчала.
Като на порти отишли,
Станкини девет зълвички,
те на тейна си думаха:
- Тейно ле, стари тейно ле,
да даваш, тейно, харизвай,
на Станка сичко харизвай,
че тя брата ни накара,
накара, тейно, продума,
в черкова на венчене!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.