50. ЙОВА В ТЪМНИЦА

Вековно наследство

Де са й чуло, видяло
мома в тъмница да лежи
като ми Йова, Йово лю!
Лежала й девят години,
комшии га забравили,
майка и не га забравя,
не га забравя, оттъжва.
Ранила й роно в неделя,
донела ода недялска,
че си очите омила,
запали свеща восъчна
и са на Бога помоли:
- Божне ле, мили Господе,
стори ма, Боже, направи
ена ми гада гадинка,
я птичка, я лящовичка,
барим ми сива гълъбка,
да фръкна, Боже, да кацна
на Йовините тъмници,
да видя Йова що прави,
що прави, Боже, що струва,
жива ли й, Боже, здрава ли й?
Де й сидял Господ, та й слушал,
де й сидял ангел, та писал,
стори га Господ, направи
ена ми сива гълъбка,
наела й дълги пътища,
тъмничарските друмища;
като на тъмници стигна,
кацнала и заплакала.
Йова се отвътря чудеше:
- Боже ле, мили Господе,
станало й девят години
как във тъмница аз лежа,
аз лежа, Боже, аз боля,
не ми тъмница прокапа;
на десетата година
що ми тъмница прокапа!
Йова тъмничар Думаше:
- Турчино, темничарино,
я ми тъмница отвори,
малко навънка да изляга,
да видя куве й време,
деня ли й, Боже, нощя ли й,
зима ли й, Боже, лято ли й
или е пролет хубава!
Станало й девят години,
не ми тъмница прокапа,
на десетата година
що ми тъмница прокапа?
Йовина стара майчица
тя си на врата похлопа
и си на Йова думаше:
- Йово ле, казъм Йово ле,
тук ли си, Йово, тук ли си?
Йова мами си думаше:
- Мали ма, стара мали ма,
тука съм, мали ма, тука съм,
тука съм, яла защо съм?
В коса ми гнездо извила,
дур две змийчета извела:
първо ми меса късаше,
второ ми кръвта пиеше!
Йова мами си думаше:
- Идат ми, мамо, идат ми,
сутринта вечер доходят
дур две ми бели кадъни,
думат ми, мамо, казват ми:
"Йово ле, бяла българке,
предай са, Йово, предай са,
турчину темничарину,
да та от тъмница изкара!"
Йовина стара майчица
тя си на Йова думаше:
- Йово ле, къзъм Йово ле,
предай са, Йово, предай са,
турчину темничарину,
да та от тъмница изкара!
Йова мами си думаше:
- Мали ма, стара мали ма,
и ти ли ми си душманка?
Девят съм годин лежала,
веш девят, мамо, ша лежа,
пак ни са, мамо, предавам
турчину темничарину!
Деня ми й мъчно не твърдя,
нощя ми й твърдя усилна,
кога ми доди на ума -
га моми кладат седенки,
викнуват, та запеюват
и момци свирят с кавали!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.