|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
479. РУСАНЕ ЛЕ, БЯЛА ДЕВОЙКО
Вековно наследство
- Русане ле, бяла девойко,
що ми се бялом белеше,
от ная страна бял Дунав?
Дали са бьели лебеди,
или са овци вървешки?
- Ой брате, ой Русанине,
не са ни бьели лебеди,
нето се овци вървешки,
ле са Русани сватове,
идат Русана да вземат!
Скрийте ме, братя, скрийте ме
в вашите стада големи,
в вашите люти кучета!
- Русане ле, руда девойко,
как да те скрием, Русане,
че не си златна ябълка
в пазушка да те турнеме,
че не си пръстен сребърен
да те на пръстът наденем,
че не си китка разтръсна
да те на глава наденем!
Ка на попитат, Русано,
де е Русана девойка,
я ние как да кажеме?
- Кажите, братя, кажите:
Русана вчера загина!
- Ка не попитат, Русано,
де е Русани гробина,
я ние как да кажеме?
- Речете, братя, речете:
от Бога дъжд си валеше,
Русана вода поноси.
Ивайловградско (Стоин-ИЗТр.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|