472. МАРА МАЙКА СИТНО ДРОБНО ПЛЕТЕ

Вековно наследство

Мара майка ситно дробно плете;
ем я плете, ем я тихо учи:
- Мила Маро, мила моя щерко!
Кога ойдеш Балину на двори,
ти не слази от вранаго коня,
дур не даде ключи от темници,
да изпищиш три синджира робие:
тогай слези от вранаго коня.
Туку това майка изговари
и сватове двори испунили;
армасаха и венчаха Мара и Балина.
Кога било Балину у двори,
си сватове от коне слезнаха,
а Мара си от коня не слази;
туку им се лепо преклонява:
врану коню до зелена грива,
на девера до десна рамена.
Ете иде Марина свекрьва;
в раце носи от злато тепция,
на тепция незнано имание,
па си Мари по тихо говори:
- Слезни, Маро, слезни моя снахо!
Просто да е от злато тепция
и на тепция незнано имание.
А Мара и нищо не говори.
Туку си се лепо преклоняла:
врану коню до зелена грива
и деверу до десна рамена.
Оттам иде Маринио свекор,
па си Мари по тихо говори:
- Слезни, Маро, слезни, моя снахо!
Просто да е от злато тепция
и на тепция незнано имание.
А Мара му нищо не говори.
Туку му се лепо преклоняла:
врану коню до зелена грива
и деверу до десна рамена.
Вси се редом из къщи редиха,
а Мара си никого не слуша.
Кога дошел Балин - добър юнак,
па на Мара по тихо говори:
- Не жалиш ли твоя руса глава,
та не слазиш от вранаго коня?
Тогай му е Мара продумала:
- Да ми дадеш ключи от темници,
да испущим три синджира робие.
Послушал я Балин добър юнак,
та и даде ключи от темници,
та си ойде право на темници,
та испущи три синджира робие.
Вси робие Мари прощаваха,
прощаваха, поли цаливаха:
- Бог да прости, кой та, Маро, роди!
Па си тога Мара уведоха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.