|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
464. ВИЛО МОМЕ ЗЕЛЕН ВЕНЕЦ
Вековно наследство
Вило моме зелен венец,
пол го вило полгодина,
цел го вило за година.
Си го кладе на главица,
си отиде на водица,
на водица на бел Дунав,
фърли венец по бел Дунав;
на венец му наръчу'ет:
- Пливай, пливай, зелен венец,
да отпливаш юнакови,
юнакови рамни дворье,
ак' излезит юнакови,
юнакови мили татко,
да не ми се ръка да'иш,
ни па да се проприкажиш;
ак' излезит юнакова,
юнакова мила майкя,
ни да йе се проприкажиш,
ни да йе се в ръка да'иш.
Ак' излезит млад неженат,
нему да се проприкажиш,
нему да се в ръка да'иш.
Прилеп (Миладиновци, № 537).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|