46. ВЪЛКО ЗМЕЙ

Вековно наследство

Мама си Влъка учеше:
- Сине ле, Влъко, сине ле,
не земай Рада Попова,
а земи Анка хубава -
тя ти йе лика-прилика!
Влъко си мама не слуша,
та узе Рада Попова.
Влъка си мама кълнеше:
- Синко ле, Влъко, синко ле,
клет да си и проклет да си!
Минало, що йе минало,
майка му найде циганка,
та па на циганки думаше:
- Циганко, сестра да ми си,
да ми направиш магия,
та Рада да си загуба;
аз ща та дара, циганко,
ковано ривце от шия
и вити гривни от ръце,
златени пръстен от пръсте!
Циганка си йе бръкнала
вов тая бяла пазуха,
извади бурен извянал,
теменуга ми, тентява
и тая пуста подбяла,
та па свекърви думаше:
- Я земи билки разкобни,
та кога идеш дома си,
ти земи празно ръшето
среднощи, сред полунощи,
наклади огън сред двора
и тури нова тенджура,
с ръшето огън захлупи
и тури бурен, та вари,
дорде петлите пропеят.
Кога петлите пропеят,
ти земи зелен босилек,
натопи в вода варена
и обуй жълти местьове,
надени бяла шамия,
та па вов къщи да влезеш
и мижи, нийде не гледай,
бяла си Рада поръси.
Кога йе било заранта,
Рада си узе стовните,
та на кладенче да иде,
да си водица налее,
свекърва да си напои.
Като си из път вървеше,
тя я срещнала циганка,
издалек си я изгледа,
на сърце и са нажали,
кога си близо пристъпи,
циганка Ради думаше:
- Радо ле, булка хубава,
теб кой си види - жалее,
теб кой си види - милее!
Майка ти ти йе душманка,
магия ще ти направи!
Кога си идеш дома си,
кога си легнеш със Влъка,
то ако лягаш отдясно,
сега да легнеш отляво.
Рада си назад повърна,
та си дома си отиде,
Рада си Влъку думаше:
- Либе ле, Влъко, либе ле,
аз ща да легна надясно,
на твойта дясна ръчица.
А Влъко Ради думаше:
- Либе ле, Радо хубава,
че от ка сме са жениле,
петдесет деня минаха,
ни веднъж не си легнала
от дясна стърна край мене.
Кога си двама легнале,
легнале и са заспале,
свекърва и йе влезнала
среднощи, сред полунощи,
вдигнала зелен босилек
и ръси с вода варена.
Не ръси Рада хубава,
ами поръси синът си.
Кога йе било заранта,
Рада си Влъка будеше
и си на Влъка гледаше:
до пойес беше млад Влъко,
от пойес беше зелен змей!
Видяла го йе майка му,
та па си Ради думаше:
- Я си земи Влъка нарами,
край село да го занесеш,
край село вов ливадете,
кокошки да ми не плаши.
Рада си Влъка нарами,
край село го йе изнесла,
край село вов ливадето,
край него седи и плаче.
Като си Рада плачеше,
тя я намери циганка,
така си Ради думаше:
- Радо ле, бяла, хубава,
я на ти това камъче,
с него ти Влъка удари,
кога петлите пропеят!
Рада си Влъка удари,
стана си Влъко, продума.
Та па със Рада забягнал
през девет села в десето,
през девет гори зелени,
да го не види майка му.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.