|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
459. СКАРА СИ МАЙКА И КЕРКА
Вековно наследство
Скара си майка и керка,
бар да било за нещо,
за нещо работа,
за зетовата кошуля,
оти не е тенка предена.
Майка и вели, говори:
- Иди си, керко, иди си,
доста ми каща развия!
Керка и вели, говори:
- Ке си ида, мале, ке си ида,
днеска сам тука и утри,
и утри каде пладнина.
Аз ке те тебе ке вида!
Ке дойде баща от нива,
кой ке му зегвар разпрегне?
Ке земеш зегвар да разпрегнеш
и ке ми мене да смислиш:
каде си, керко, да дойдеш,
ти да ми зегвар разпрегнеш?
Ке земеш каща да сметеш
и да ми мене да смислиш:
каде си, керко, да дойдеш,
ти да ми каща да сметеш?
Ке земеш дворе да сметеш
и да ми мене размислиш:
каде си, керко, да дойдеш,
ти да ми дворе да сметеш?
Ке дойде брата от гора
и ке ми мене да смислиш:
каде си, керко, да дойдеш,
ти да ми брата посретеш?
Серско (Веркович, № 212).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|