|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
439. МОЕТО МИ МИЛО СВА НОШ МИ СЕДЕЛО
Вековно наследство
Моето ми мило сва нош ми седело,
сва нош ми седело, свешчи ми горело;
свешчи ми горело, конци ми сукало,
конци от ибришим, от бела коприна,
конци ми сукало, бисер ми низало,
бисер ми низало коню гривата.
- Немой, коню, немой, не нишай си глава,
не нишай си глава, не рони си бисер!
Не те ружам, коню, за да те продаам,
рук те ружам, коню, сват ке ми те пушчам,
сват ке ми те пушчам во Семендра града,
во Семендра града у попа Йована.
Попа Йована имат до три керки лепи,
до три керки лепи, свите токмоглаи.
Да н' я земаш, коню, тая големата,
тая големата - разцутен трендафил;
ни да земаш, коню, тая по-стредната,
тая по-стредната - разцутен карафил;
тук да земиш, коню, тая най-малата,
тая най-малата, тая - гондже-гюзаль!
Oхрид (Шапкарев, № 159).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|