|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
434. СНОШЧИ ДОШОЛ ТУГИН ЮНАК ОТ ТУГЯ ЗЕМЯ
Вековно наследство
Сношчи дошол тугин юнак от тугя земя;
коня ружат, пак да одит на тугя земя.
Просто стоит малко моме и му се молит,
девойка му стърмен държит и му се молит:
- Земай мене ти, юначе, мене со тебе!
- Я врати се, малко моме, невратило се;
наше поле йе широко, не мойш да дойдиш!
- Ке се сторам еребица, ке си прелетам!
- Бре врати се, малко моме, невратило се;
наше море йе глобоко, не мойш да доидиш!
- Ке се сторам морска риба, ке си препливам.
- Бре врати се, малко моме, невратило се;
аз си имам лоша майка, не мойш да живиш!
- Лоша найка, харна снаха, ке поминиме.
- Бре врати се, малко моме, невратило се;
аз си имам лоши татко, не мойш да живиш!
- Лоши татко, харна снаха, ке поминиме!
- Бре врати се, малко моме, невратило се;
аз си имам люти братя, не мойш да живиш!
- Люти братя, кротка снаха, ке поминиме.
- Бре врати се, малко моме, невратило се;
аз си имам люти сестри, не мойш да живиш!
- Люти сестри, блага снаха, ке поминиме!
Охрид (Шапкарев, № 144).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|