|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
433. ПИЯН ИДАМ ОТ ГРАДА, ЛЕЛЕ
Вековно наследство
Пиян идам от града, леле,
стретив мома в ливада.
Прибрав да я целивам,
пърсна мома да бегат.
Аз йе реков, надреков:
- Немой, моме, не бегай,
ти си мойе, пак мойе!
Сношчи сум бил дома ти,
ройно вино сум пило;
немав да си поплатам,
реим сабя остаив,
на сабята маграма,
во махрамата хиляда,
во хиляда злат пърстен.
Махрамата - татку ти,
а сабята - брату ти;
хилядата - майке ти,
злати пърстен за тебе,
а ти, моме, за мене!
Охрид (Шапкарев, № 143).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|