|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
427. ГЮЛ ДЕВОЙКО, ПОД ГЮЛ МИ ЗАСПАЛА
Вековно наследство
Гюл девойко, под гюл ми заспала,
ветер веит, а гюл ми се ронит;
гюл се ронит девойке по гърди.
Тога ми се моме разбудило
и тогай ми Бога помолило:
- Дай ми, Боже, шчо ми сърце сакат;
дай ми, Боже, очи соколови,
дай ми, Боже, криля лебедои,
дай ми, Боже, перя паунои,
да прелетам Сава и Дунава,
да си паднам во царева войска,
да си отберем юнак спроти мене,
шчо не пият вино и ракия,
шчо не пият кафе и духана;
от кафе йе сърце поцърнато,
от духана кукя поплювана,
от вино йе душек побъльвано,
от ракия мома не любена!
Охрид (Шапкарев, № 162).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|