|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
426. ЕЛЕН ПЛАВА ПО МОРЕ
Вековно наследство
Елен плива по море,
рогови му са витини,
на рогове пиргове,
на пиргове проскефал,
на проскефал девойка.
Там нижеше бел бисер
на две игли сребрене,
на три конци смилеви.
От там помина юначе,
юначе, луда гидия,
тая пияна бекрия,
потъргна й скутове,
истури йбел бисер,
сускърши йиглите,
сускина йконцето.
Цикна мома, заплака:
- Ой леле, Боже, до Бога!
Истуриха ми бисеро,
здробиха ми иглите,
скинаха ми концето.
Я юначе зборува:
- Мълчи, мълчи, девойко,
двата ке го збереме,
двата ке го нижеме.
Серско (Веркович, № 207).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|