|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
425. ИЗЛЕГЛА ЙЕ НЕВЕСТАТА
Вековно наследство
Излегла йе невестата
от утрина во неделя
да си мете рамни дворье,
дворье мете, солдзи роне.
Изметила, исчистила,
та застана спроти солнце,
спроти солнце от протива,
со солнцето си зборува:
- Ей ти, солнце, летно солнце!
Ти си греиш на високо,
ти си гледаш на далеко,
на далеко, на широко,
нели виде моята майка,
моята майка, мойот тейко
и моите до два брата,
до два брата, два близнака,
и моите до две снахи,
до две снахи и две сестри?
Солнцето и проговара:
- Ей, невесто църнооко!
Вчера оттам поминах,
твоята майка колак месе,
твойте бракя коня седлат,
твойте снахи вино точат,
твойте сестри венци виат,
ке си ходат за невеста.
Кукуш (Миладиновци, № 573).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|