42. ЛАЗАР И ПЕТКАНА

Вековно наследство

Имала мама, гледала
до девет сина близнака,
до девет сина сокола
и една щерка Петкана.
Рани ги мама, гледа ги
на люцка хурка й махалка,
ама ги мама отгледа
от малки че до големи
с техната сестра Петкана.
Минало, що са минало,
дошле Петкана да искат
през девет гори зелени,
през девет води студени.
Мама Петкана не дава
и осем я братя не дават,
сал деветият, Лазаре,
той си на мама думаше:
- Мале ле, стара мале ле,
я да си дадем Петкана,
че ний сме девет брата,
по веднъж да те заведем,
девет щеш пъти да идеш
сестра Петкана да видиш!
Че дали мома Петкана
през девет гори зелени,
през девет води студени
през девет села в десето.
Минало, що са минало,
Дошла година чумава,
девет са брата измрели,
девет са гроба дигнали.
Остана майка самичка,
по гроби ходи и плаче,
по-малко мъртви оплаква,
по-много кълне Лазара:
- Да са продъниш, Лазаре,
дето ми даде Петкана
толкоз далеко от мене:
нито я виждам, ни чувам,
нито ме вижда, ни чува.
Боже ле, вишни Господи,
я стори чудо голямо,
сама си, Боже, Петкана
да тръгне, при мен да дойде,
да види как съм остала
от девет сина самичка
кат`обгорена ябълка.
Немам си нийде никого,
кой очи да ми заклопи!
Лазар от гроба слушаше
и се на Бога молеше:
- Боже ле, вишни Господи,
стори ме, Боже, жив-умрял,
да стана, Боже, да ида
да доведа сестра Петкана
мами да бъде разтуха,
стига е толкоз плакала,
плакала, мене кълнала!
Дали са Богу смилило,
или би чудо голямо:
стори са Лазар жив-умрял,
киот му дъска - кончето,
а възглаве му - погача.
Че стана Лазар, отиде
през девет гори зелени,
през девет води студени,
през девет села в десето.
Хоро се вие край село
и на хорото Петкана;
съгледа братка Лазара
и от хоро са пуснала,
право при него отиде,
тихом му лихом продума:
- Лазаре, братко Лазаре,
тъй ли ни беше думата?
Нали се верно врекохте,
че ще ми мама водите,
а я виж седем години
как не съм мама виждала,
мама и девет братя!
- Я мълчи, сестро Петкано,
нали съм дошел за тебе,
да те калесам на гости
на нашите двори високи?
Па се Петкана наведе,
Лазару ръка целуна
и си му тихом думаше:
- Лазаре, братко Лазаре,
защо ти ръка мирише
на пръст, Лазаре, на плесен?
- Сестро Петкано, Петкано,
ние сме девет братия,
девет си къщи правихме,
затуй ми ръка мирише
на пръст, Петкано, на плесен.
Па са си двама тръгнали,
вървели, що са вървели,
минали поле широко,
настали гора зелена,
над гора птичка префръкна,
префръкна и си пропея:
- Де се е чуло, видяло,
живо с умрело да ходи,
като Петкана с Лазара!
Петкана дума Лазару:
- Лазаре, братко, Лазаре,
слушаш ли птичка що дума?
- Не слушай, сестро, птичката,
птичката фърка високо
и гледа, сестро, широко,
та за нас това не дума.
Вървели, що са вървели,
стигнали нова черкова,
в черкова нови гробища
и до гробища кладенец,
Лазар от конче отседна
и на Петкана думаше:
- Я върви, сестро Петкано,
ти знаеш наште дворове,
аз ща са тука забава,
дур си конче напоя.
Тръгнала сама Петкана.
Лазар си гроба намери,
па си са в гроба повърна
и си на Бога продума:
- Фала ти, Боже, Господи,
дето ми, Боже, помогна
Петкана да си доведа,
стига ма й клела майка ми,
стига й горкана плакала!
Петкана стигна у тех си:
двори им виранясали,
порти им се мухлясали,
до шия бурен обрасли,
едвам е порти познала
и си на порти похлопа.
Отвътре глас се обади:
- Ти ли си, чумо, дзивръва,
не стигнаха ли ти до девет,
до девет сина сокола,
та идеш и мен да земеш?
Петкана майци думаше:
- Аз не съм, мале, чумата,
ази съм, мале, Петкана,
Петкана, твойта щерка!
Майка й порти отвори:
живи са прегърнали,
а мъртви са пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.