|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
403. У НЕДИНИ СЛЪНЦЕ ГРЕЕ
Вековно наследство
У Недини слънце грее,
върбо ле, върбо, върбице!
То не било ясно слънце,
на ми била сама Неда:
с черни очи еленови,
с дълги клепки босилкови,
с бели зъби бисерови,
с тънка снага самодивска.
Събрале са малки моми,
да играят по тревица,
да се греят на слънчице,
а Неда им тихом дума:
- Ей ви вазе, малки моми,
погрейте се на слънчице,
дорде не е прегоряло,
дорде не е подухнала
върла зима в чужда къща!
Израсла е тънка върба
в Недините равни двори -
тя не била тънка върба,
не е била сама Неда:
с бели ръце засукани,
с жълто чело навъсено,
с черни очи нажалени.
Събрале са ергените
да си кършат тънки върби,
а Неда им тихом дума:
- Ей ви вазе триста души,
се ергене, се юнаци,
хем кършете, хем ломете,
а по-много меришете,
дорде върба мъзга пуща,
дорде листе зеленеят,
дорде Неда хубост има!
Копривщица (Каравелов-Съч. 1, 223).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|