|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
400. СТАНКЕ ЛЕ, ЛЮБЕ ЛЕ МОЕ
Вековно наследство
Станке ле, любе ле мое,
йоти не ми си юбава,
като първата неделя?
- Любе Стояне, Стояне,
та как да ти съм юбава,
като съм чула, разбрала,
че си, любе ле, ти йодил
на друго село, на чуждо,
други моми да йоглеждаш,
друго любе да залюбиш!
- Станке ле, любе ле мое,
че не съм, Станке, я йодил,
на друго село, на чуждо,
друго любе да залюба.
Не слушай, Станке, ората,
ората, думат по яди,
по яди, по каскънмаци.
Мене ме, Станке, каниа
на царювите ливадье,
да ида бор да се бора
със царюви пеливанье.
Като ми на ум дойдеше
за тебе, Станке, за мене,
за наште благи орати,
та пеливанье положиф
като на нива снопьето;
та пеливанье издигаф
като ветрушка снопьето.
Лозенградско; хороводна (Стоин-ИЗТр., № 1390); каскън - лют,
серт, ревнив.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|