4. МОМЪК СЕ НАДВАРЯ СЪС СЛЪНЦЕТО

Вековно наследство

Похвалил са Добър юнак
снощи вечер на седенки,
узарана на кладенци,
че си има добра коня,
та надбързва ясно слънце.
Де го зачу ясна звезда,
ясна звезда, вечерница -
слънчовата милна сестра,
милна сестра, хубавица,
че отиде тамо горе,
тамо горе на изтока,
дето слънце ще изгрее,
почака го, дур изгрее,
дур изгрее, дур огрее,
говори му ясна звезда,
ясна звезда вечерница,
вечерница и зорница,
слънчовата милна сестра,
милна сестра, хубавица:
- Ой та тебе, слънце, братче,
като грееш отвисоко,
като гледаш нашироко,
видел ли си в долна земя,
видел ли си Добър юнак,
Добър юнак с бърза коня,
да надбърза ясно слънце?
Отговаря ясно слънце:
- Ой та тебе, милна сестро,
не съм видел Добър юнак,
Добър юнак с добра коня,
да надбърза ясно слънце.
Проговаря слънцу сестра,
слънцу сестра, хубавица:
- Похвалил са снощи вечер,
снощи вечер на седенки,
узарана на кладенци,
пред момите, пред момците,
че си има добра коня,
та надбързва ясно слънце.
Говори и ясно слънце:
- Ой та тебе, милна сестро,
милна сестро, вечернице,
вечернице и зорнице,
я да идеш да му кажеш:
Да си дойде утре заран,
утре заран на изтока,
да са двама надбързваме.
Ако ли ма той надбърза,
да ми земне мила сестра,
ако ли го аз надбързам,
да му земна добра коня.
Отиде си слънцу сестра,
слънцу сестра, хубавица,
вечерница и зорница.
Чако ми го ти надбързаш,
да му земеш милна сестра,
милна сестра, хубавица,
вечерница и зорница;
ако ли та той надбърза,
да ти земне добра коня,
е отиде снощи вечер,
снощи вечер на седенки,
на заранта - на кладенци.
Там завари Добър юнак,
при момите, при момците.
Проговаря слънцу сестра,
слънцу сестра, хубавица:
- Ой та тебе, Добър юнак,
чуло та е ясно слънце,
че са фалиш пред момите,
пред момите, пред момците,
че си имаш добра коня,
та надбързва ясно слънце,
проводи ма да ти кажа:
Да си идеш сутре рано
тамо горе на изтока,
да са двама надбързвате;
що надбързва ясно слънце.
Съгласи са Добър юнак,
Добър юнак с добра коня.
Проговаря Добър юнак:
- Ой та тебе слънцу сестра,
слънцу сестра хубавица,
иди кажи твойму брату,
че сутре съм на изтока,
ще го чакам сутре рано,
да са двама надбързваме;
ако ли ма той надбърза
да ми земне добра коня.
Отиде си Добър юнак,
обседла си добра коня,
обседла го, обюзда го,
обюзда го с златна юзда,
подпаса го с три колани,
с три колани, пъстри смоци.
Та отиде тамо горе,
тамо горе, на изтока.
Дето слънце ще изгрява.
Подаде се ясно слънце.
Обади са Добър юнак:
- Ой та тебе, ясно слънце!
Щем ли да са надбързваме?
Отговаря ясно слънце,
- Щем, юначе, хайде пущай!
Ако ли ма ти надбързаш,
ще ми земнеш милна сестра,
милна сестра, хубавица,
ясна звезда вечерница,
вечерница и зорница:
ако ли та аз надбързам,
ще ти земна добра коня.
Обложи са Добър юнак,
пусна коня-вихрогоня,
пусна коня на захода.
Вървели са, варили са:
ясно слънце - на обеда,
Добър юнак - на пладнина,
умори са добра коня,
добра коня - вихрогоня,
и на коня Добър юнак.
Слезе юнак да почине,
добра коня да нахрани;
пусна коня да си пасе,
Добър юнак да си дремне.
Дрямал юнак, позадрямал,
ясно слънце не го чака:
слънцето се навалява,
навалява, ще засяда,
юнак са не събужда.
Над глава му добра коня,
добра коня-вихрогоня,
със крака си земя копай
и юнаку проговаря:
- Събуди са, Добър юнак,
събуди са, ненаспал са!
Отиде ти добра коня,
добра коня-вихрогоня!
Събуди са Добър юнак
погледа си ясно слънце.
А слънцето на захода.
Нажали са Добър юнак,
пайван сбира, сълзи рони.
Юзда юзди, жално плаче.
Проговаря добра коня,
добра коня-вихрогоня:
- Недей плака, Добър юнак,
ще догоним ясно слънце,
препаши си тънка снага,
да ти снага не разтърся;
превържи си бяло лице,
да го гора не обрули.
Препаса са Добър юнак,
препаса са, подпаса са,
да го конче не разтърси,
превърза си бяло лице,
да го гора не обрули.
Яхна юнак добра коня,
добра коня-вихрогоня,
вихрушки са завъртяха,
облаци са затъмняха:
ясно слънце-на портите,
Добър юнак-във портите:
надбърза си Добър юнак,
надбърза си ясно слънце,
и му юзе милна сестра,
милна сестра, хубавица,
ясна звезда вечерница,
вечерница и зорница.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.