399. ЩО СТОИШ, ЛЮБЕ, ЩО ГЛЕДАШ

Вековно наследство

Що стоиш, любе, що гледаш,
на мене ли се надяваш?
Аз да те, любе, поканя,
до мене, любе, да седаниш,
до мое ляво коляно,
до мойта хурка писана,
под моя къжал на сянка?
Не ще те, любе, поканя,
до мене, любе, да седиш.
Майка ти мене не щяла,
майка ти, любе, сестра ти,
сестра ти, още буля ти.
- Не слушай, любе, хората,
майка ми стара, изумяла,
буля ми людска дъщеря,
сестра ми малка, глупава.
Не слушай, любе, хората,
хората и комшиите,
хората яд ги на нази,
че любя любе хубаво.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.