|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
394. МОРЕ, КИНИСАЛО Е ЛУДО-МЛАДО
Вековно наследство
Море, кинисало е лудо-младо,
от гора си иде,
кинисала е малка мома,
по него отива.
Лудо й вели, вели й говори:
- Върни се, девойко,
здрава невърнала,
тука има честа гора,
как ке поминеме?
- Айде, лудо, лудо-младо,
ти напреди, аз по тебе,
ке поминеме.
- Море, върни се, моме,
здрава невърнала,
тука има студна вода,
студна вода, църно море,
как ке поминеме?
- Хайде, лудо, лудо-младо,
ти зато кахар ме береш,
аз ке стана морска риба,
та ке плива по море,
та ке плива, ке поминеме.
- Море, върни се, моме,
здрава невърнала,
я си имам стари баща,
как' ке поминеме?
- Варай, лудо, лудо-младо!
Ако имаш стари баща,
ке му чина дребен хизмет,
ке поминеме.
- Море, върни се, моме,
здрава невърнала,
я си имам люта майка,
как ке поминеме?
- Теа люта, аз бланова,
ке поминеме.
- Море, върни се, моме,
здрава невърнала,
я си имам първо любе,
първо любе, мъжко дете.
Теа му вели и говори:
- От Бог найде, лудо младо,
що тинака мене излага,
как язи да се назад върна
от гора зелена?
Серско (Веркович, № 115).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|