390. ЛЕЛЕКАНО, ЛИБЕ МОЕ

Вековно наследство

Лелекано, либе мое,
всяка вечер кат сидиме
ти ма еднаш ни погледна,
думица ми не продума.
- А бре клето лудо младо,
лю той ли са лесно гледа,
лесно гледа, продумува,
га си имам друго либе,
друго либе в друго село.
То е мене нарочило,
нарочило, порочало.
- Лелекано, либе мое,
чекай си ма, Лелекано,
мало-мало три години,
доде, мари, казандисам
двеста-триста бели гроша,
да си купя борза коня.
Пак ако ли пак не дойда,
впрегни, мари, биволете,
та изори равни двори,
та засади ран босилек,
строк за тебе, строк за мене.
Ако расте зелен, кравен,
че ще с тебе да се зомим
пак ако ли сух изсохне,
глави си са, жени си са.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.