39. ЧУМА У ЛЕВЕНТ ДУКО

Вековно наследство

Провикна се самси Господ,
че изпрати грозни нужди,
грозни нужди, грозни болки,
а най-грозна черна чума,
черна чума сипаница,
сипаница-огненица;
па и даде тефтерете,
та да оди, та да мори,
да изпълни тефтерете.
Че ги узе черна чума,
па тръгнала по селищата,
по селищата, по градищата,
съдя оди и измори,
та измори много села,
много села и градища;
че отиде край Дукови,
край Дукови чемшир порти,
че не може да си влезе,
да си влезе във Дукови,
във Дукови равни двори,
да умори левен Дуко,
левен Дуко с девет сина,
с девет сина, с девет снахи
още девет мъжки внуци.
Та си седна черна чума,
та си седна край Дукови,
край Дукови чемшир порти,
ем си плаче, ем се моли,
ем си чете във тефтери,
ем си дума, отговаря:
- Ей та тебе, самси Господ!
Съдя ходих, съдя морих
по селищата, по градищата,
че не можа да си влеза,
да си влеза във Дукови,
във Дукови равни двори,
да умора левен Дуко,
левен Дуко с девет сина,
с девет сина, с девет снахи,
още девет мъжки внуци.
Че си има, левен Дуко,
че си има девет псета,
девет псета съботници,
та не дават пиле да прехвръкне
през Дукови равни двори,
нежли чумата да влезе
във Дукови равни двори!
Дорде това да издума,
силен ветар ми духнало,
вихрушка голема станало,
че си грабна черна чума,
изнесе я самси Господ:
- Ей та тебе, черна чумо!
Аз ще тебе да науча
да си влезеш във Дукови,
във Дукови равни двори,
да измориш левен Дуко,
левен Дуко с девет сина,
с девет сина, с девет снахи
и още девет мъжки внуци.
Я да идеш, черна чумо,
при Дуково дребно стадо,
дребно стадо на полето;
престори се черна мечка,
издави му дребно стадо,
разгони му овчарете,
а кехая ще да иде
да си левен Дуку:
"Ей та тебе, левен Дуко!
Научи се черна мечка,
да дохожда при стадото,
издави ти дребно стадо,
разгони ти овчарете.
Я изведи девет псета,
девет псета съботници,
да ги вода на полето,
на полето при стадото,
да прогонят черна мечка."
Ти се стори черна циганка,
па си иди на Дукови,
на Дукови чемшир порти,
та си тропни, та си викни:
"Излез, излез, левен Дуко,
че отвори чемшир порти,
да си дариш черна циганка,
да я дариш добра дарба."
Ще излезе левен Дуко,
да отвори чемшир порти,
да те дари добра дарба.
А ти улез във Дукови,
във Дукови равни двори,
та умори левен Дуко,
левен Дуко с девет сина,
с девет сина, с девет снахи
и още девет мъжки внуци.
Послуша го черна чума,
па отиде при Дуково,
при Дуково дребно стадо,
дребно стадо на полето,
престори се черна мечка,
издави му дребно стадо,
разгони му овчарете,
а кехая тичом тича,
тичом тича, виком вика:
- Ей та тебе, левен Дуко!
Я си отдай девет псета,
девет псета съботници,
да прогонат черна мечка:
издави ти дребно стадо,
разгони ти овчарете.
Дожаля му левен Дуко,
дожаля му дребно стадо,
извади девет псета,
девет псета съботници,
та ги даде на кехая.
Отведе ги кехаята
при Дуково дребно стадо,
дребно стадо на полето.
Щом излезли девет псета,
девет псета съботници;
е че иде черна чума,
сторила се черна циганка,
па си тропна, па си викна:
- Излез, излез, левен Дуко,
че отвори чемшир порти,
да си дариш черна циганка,
да я дариш с добра дарба.
Ка я зачу левен Дуко,
че изнесе добра дарба,
та отвори чемшир порти,
да си дари черна циганка.
Тя си влезе, черна циганка,
тя си влезе във Дукови,
във Дукови равни двори,
качи му се десно рамо,
ем го чука, ем му казва:
- Ей та тебе, левен Дуко!
Азе не съм черна циганка,
най съм азе черна чума:
допрати ме самси Господ,
да умора левен Дуко,
левен Дуко с девет сина,
с девет сина, с девет снахи,
още девет мъжки внуци.
Като зачу левен Дуко,
той на чума се примоли:
- Ей та тебе, черна чумо!
Три дни ми мюхлет отдай,
да си викна сичко село,
сичко село, си селяне,
да ги госта, да ги поя -
със ядене да се проста.
Послуша ги черна чума,
та си скокна на таваня,
на таваня зад коминя.
Па си скокна левен Дуко,
та си викна сичко село,
сичко село, си селяне,
да ги гости, да ги пои,
със ядене да се прости.
Чеси фана левен Дуко,
че си фана девет крави,
девет крави яловици,
заколи ги левен Дуко;
и си фана левен Дуко,
и си фана девет овни,
и си фана девет шилци,
и си пусна бъчва с вино
и друга с бистра ракия,
че си сготви левен Дуко,
че си сготви гозби секакви.
Три дни са ми яли, пиле;
шетба шетат девет снахи,
служба служат девет сина,
девет сина с девет внуци,
диван стои Дуковица
и до нея левен Дуко.
Па си дума на селяне:
- Ей ви вази, мои селяне,
яжте, пийте, се селяне,
и се с мене прощавайте,
че ме чака черна чума,
на таваня зад коминя,
ще измори левен Дуко,
левен Дуко с девет сина,
с девет сина, с девет снахи,
още девет мъжки внуци.
Ка си зачу черна чума,
тя си скокна от таваня,
та се качи на Дуково,
на Дуково десно рамо,
ем го чука, ем му дума:
- Просто да си е от мене,
и от мене, и от Бога,
де си закла девет крави,
тия беха твои девет снахи:
де си закла девет овни,
тия беха твои девет сина;
де си закла девет шилци,
тия беха твои мъжки внуци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.