|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
386. СТОЙНО ЛЕ, МОМЕ, ХУБАВА
Вековно наследство
Стойно ле, моме, хубава!
Стойна е листник денала
с' милого брата Йована;
до пладне листник дена'а,
от пладне роса зароси.
Седнаха си да пладневат;
Стойна шие свилен ръкав,
Йован сос кавал свиреше;
из кавал изговара:
- Стойне ле, моме, хубава!
Колко си, моме, хубава,
бела, цървена у лице,
като петровска яболка;
че прийдем, да те целивам!
А Стойна си му говори:
- Байно Йоване, Йоване!
Я мучи, това не думай!
Дали сме пуста роднина,
тата и чича два брата,
мама и стрина - етърви,
нийе сос тебе, Йоване,
сос тебе две братанчета!
Самоковско (Шапкарев, ч. I, № 798).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|