38. ЧУМА У КАРАДЖОВИ - 2

Вековно наследство

Янка мами си думаше:
- Мали мо, стара мали мо,
гледай ма, нагледай ми са
и аз да ти са нагледам,
аз ща, мамо, да умра!
Мали мо, да са провали,
който мали мо, направи
моста, мали мо, над море
и стълба, мамо, до небе!
А че е Господ заправил
хаири и манастири,
чумата й Господ проводил,
чумата, черна мория,
да мори чума, да гори
стари хора за кокали
и млади, мамо, да търси,
млади, мали мо, безгрешни.
И аз съм, мамо на тоз свят,
на тоз свят, мамо, безгрешна
и мойто либе Иванчо,
и то й, мамо, безгрешно.
Мене щат, мамо, да турят
на кубе, на най-предното,
и мойто либе Иванчо,
Иванчо едничък на мама,
сами Иванчо на тейно,
него щат праг да направят
на черковата на олтаря!
Щото си Янка издума
и са от душа раздели
Чума се назад повърна,
а че до Господ отиде
и си на Господ думаше:
- Божне ле, вишан Господе,
чиляк безгрешен намерих,
хубава Янка аз отзех,
хубава, една на майка!
И още се чума фаляше:
- Сега ща, Боже, да ида,
ща ида, Божне, да зема
Иванчо едничък на мама!
Господ на чума думаше:
- Чумо льо, черна морийо,
недей са фаляй, чумо льо,
иди го, чумо, донеси,
тогаз са, чумо похваляй!
Предай си, чумо, тефтеря,
аз да та, чумо, пригледам,
къдя си, чумо, ходяла,
колко си горила, морила!
Чума си тефтер предаде
и още се чума фаляше:
- Сега ща, Божне, да ида,
Иванчо едничък да зема!
Че стана чума, отиде,
че рече чума да влезе
в Караджоу двори големи,
син му Иванчо да земе.
Караджоу девят кученца
И тий са, Боже ле, кучени
във великата събота,
тий си чумата познават:
отдалеч чумата срещнали,
назад чумата върнали.
Чуди се чума, маи са
како да стори, направи,
в Караджоу двори да влезе.
Стори са чума, престори,
циганка чума да проси.
Караджоу девят кученца
пак са чумата срещнали,
назад чумата върнали.
И чума са назад повърна,
а че до Господ отиде,
много са люто разсърди
и си на Господ думаше:
- Божне ле, вишан Господи,
Караджоу девят кученца
и тий са, Божне ле, кучени
на великата събота,
и тий ма, Божне, познават.
Какво да сторя, направя,
в Караджоу двори да влязна?
Господ на чума думаше:
- Чумо ле, черна морийо,
и туй ли да та науча?
Стори са, чумо, престори,
на мечка, чумо, страшница,
страшница, мечка, кръвница,
в Караджоу двори да идеш,
Караджоу стадо да пръснеш.
Караджоу навънка ща излезе
с негови девят кученца,
стадото да си прибере,
пък ти във двори да идеш,
син му Иванчо да земеш,
Иванчо един на мама!
И чума са назад повърна,
стори са чума, престори,
на мечка, чума, страшница,
страшница, мечка, кръвница,
в Карджоу двори отиде,
че му стадото подплаши,
подплаши чума и пръсна.
Караджоу навънка излезе
с негови девят кученца
стадото да си пребере.
Чумата в двори отиде,
син му Иванчо удари
в челото между веждите.
Че са назад повърна
орадвана чума, обрадвана
и до Господа отиде,
че са на Господ фаляше:
- Божне ле, вишан Господи,
удзех си Иванчо едничък!
Иванчо й, Божне, безгрешен,
сега манастир ще направим,
него щем праг да направим
в черковата на олтаря,
Янка щем, Божне, да турим
на кубе, на най-предното,
тогаз манастир ща изправим.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.