|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
378. МАМА ИВАНЧО ДУМАШИ
Вековно наследство
Мама Иванчо думаши:
- Иванчо, синко Иванчо!
Като си ходиш през море,
мама не та й питала,
какво ти, синко, ареса?
- Майно ле, стара майно ле!
Като ма питаш, да кажа,
да кажа да та не лъжа:
мене ми, мамо, хареса
едно момиче презморче;
нийде му нема хубостта -
ни в града, ни в Цариграда;
в море биволи поеше,
за злат ги синджир държеше -
на море зара даваше,
слънцето надделяваше,
ако не ми го вземете,
аз далеко да бягам!
Мама Иванчо думаши:
- Иванчо, синко Иванчо!
Майка ти жена вдовица:
не може сватба да дигни,
презморе за мома да ходи.
Търново (Чолаков, № 14).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|