|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
374. СТОЯН МАМА СИ ДУМАШЕ
Вековно наследство
Стоян мама си думаше:
Да знаеш, мамо, да знаеш,
да знаеш, ала не знаеш,
каква ми тъга паднала
на мойто църце юнашко,
на моута снага левенска.
Дали ще болен да лежа,
или ще кражба да крада,
или ще мома да влека?
Мама Стояну думаше:
- Синко Стоене, Стоене,
нито ще болен да лежиш,
нито ще кражба да крадеш,
нито ще мома да влечеш,
най ще те мама посгоди
за Пенка мома хубава.
Стоян си мама думаше:
- Да зная, мамо да зная,
че Пенка мене ще вземе,
ще продам конче алено,
ще купя серес биволи,
ще возя дребни камъчки,
ще правя ситен калдаръм,
дето ще Пенка да мине,
чехлите да си не каля.
Чорленско (Стоин-ИЗТр.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|