|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
372. РАНИЛА МОМА РАНО НА ВОДА
Вековно наследство
Ранила мома рано на вода,
ранило лудо с конче след нея.
Тук да я стигне, там да я срощне,
нито я стига, нито я срощна.
Ам я завари сай долу, долу,
сай долу, долу на кладенците,
вода си лее, лице си мие.
Спусна се лудо, китка и грабна,
китка и грабна и я полюби,
и я полуби на бяло лице.
Сворна се мома назад да бяга
на майчини и равни дворове.
- Ой мале, мале, ти стара мале,
защо ме пращаш рано на вода?
Ранило лудо с конче след мене
китка ми грабна и ма полюби,
и ма полюби на бяло лице.
- Молчи, не плачи, моя дощерку,
момска е китка за грабновене,
момско е лице за полюбване.
Райково, Смолянско (Примовски-РНП, 205).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|