|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
371. УЧИ МА МАЙЧО, УЧИ МА
Вековно наследство
Учи ма майчо, учи ма
как да си взема Лиляна.
- Сино льо, мой сино льо,
иди ми долу в пазарен,
купи си зигвар волове,
изори равни дворове,
посей си бяла пшеница,
свикай ми тежка межие,
повикай моми на жотва
и Лилянка си повикай.
Стоян си майка послуша,
отида долу в пазарен,
купи си зигвар волове,
изора равни дворове,
пося ги бяла пшеница.
Жълта е жотва втасала,
Стоян си свика межие
Горна и Долна махала.
Врит си Стояно дойдоха,
сама Лиляна не дойде.
Пък си го майка учеше:
- Хвани ми, синко, майсторе,
изгради чешма шарена
и пусни вода студена.
Врит щат моми да дойдат
студена вода да точат,
и Лиляна ще дойде.
Стоян е чешма изградил,
врит са момите свървеха,
студена вода да точат,
Лилчна майка не пусна.
Майка го хитро учеше:
- Стояне, сини, Стояне,
легни ми, сино, загини,
врит щат комшие да дойдат,
да си та, сино льо, прощават
и Лиляна ще дойде.
Стоян е легнал, загинал,
врит си комшии дойдоха,
и Лиляна я дочула,
та на майце си ромоне:
- Стоян си ми е загинал,
врит са комшии тръгнали,
и я ща, майчо, да идам
Стояна да си прощавам.
- Нимой ми ходи, дощеро,
тая диньо лъжовна,
та щат та хитро измами,
да си та вземе млад Стоян.
Лиляна майка не слуша,
дребни е китки насвила,
та че Лиляна отиде
на Стоянови кьошкове,
ситни е сълзи сникнала:
- Стояне, гиди Стояне.
Аллах ти простил на вера.
Стоян и тихо продума:
- Молчи, Лиляно, не плачи,
я сам за тебе загинал.
Рипнал е Стоян на ноги,
та си Лиляна въведе
на високото коначе,
повика попе, кешише,
та си Стояна венчаха
с Лиляна мома хубава.
Родопско (Примовски-РНП, 213).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика
от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.
|