366. ТРЕПТИТ СЪНЦЕТО ДА ЗАЙДЕТ

Вековно наследство

Трептит сънцето да зайдет,
зат она Левен планина;
зат планината рудина,
во рудината ливада,
во ливадата косачи,
до косачите аргати,
аргати пшеница жинея,
до аргатите кладенец.
До кладенецот зелен бор,
до косачете стар вдоец,
да аргатите Янинка.
Голем се облог фатиа:
кой ке префърлит зелен бор,
со девет ока желязо,
со полоина ябулко,
той ке я земет Янинка.
Фърли бекярче, не может;
фърле женето, не может;
фърли вдовчище, префърли.
- Ов леле, леле майчице,
защо ме мене изгледа?
По-арно да ме немаше.
Стар вдоец да ме кердосат!
Седна ми вдоец до нея:
- Да трай ми, трай ми Янинко,
трай ми, Янинко, не плечи!
Я не те земам за мене,
ту ке те земам за сина,
вдоец си имат свършено.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.