36. ЧУМА И ЖЪТВАРКА

Вековно наследство

Яно, бяла Яно, Яно, чула ли си,
Яно, чула ли си, Яно, ене ли си?
Засвирили ми са два рога ковани,
два рога ковани, на връх планината.
Ем не ми са, Яно, два рога ковани,
ами ми са, Яно, до две малки моми,
до две малки моми, до две загоренки.
До две загоренки за Загоре плачат:
- Мила горна земя, горна Руманлия,
не е хлебородна, нит е поморлива.
Пуста долна земя, долна Руманлия,
що е хлебородна, пак е поморлива.
Чумо, пуста чумо, пуста невернице!
С девет брата дойдох, без един останах.
Мар кога си ида и при моята майка,
мар кога ма пита: "Яно, бяла Яно,
мар къде са, Яно, тоя девет брата?"
Мар как да хи казам, чумо, пуста чумо?
Я чума хи вели: - Яно, бяла Яно,
мар кога та пита тоя стара майка,
мар ти си хи речи: "Яна ги ожени!"
- Чумо, пуста чумо, пуста невернице,
ам кога ма пита: "Яно, керко Яно,
къде ти са от девет снахи девет дара?"
Я чума хи вели: - Яно, бяла Яно,
мар ти да хи речеш: "Мале, мила мале,
ма там закон нема дарба да даряват."
Навървила си е мома загоренка,
отишла си е на горната земя,
на горната земя, при нехина майка.
Майка си хи вели: - Яно, керко Яно,
мар къде ти, Яно, до девет ти брата?
Пък тя си хи каза: - Мале, мила мале,
чума ги измете, Яна ги погребе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2005
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Т. 1. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Първи том. София: Наука и изкуство, 1976.